© Александър Коваленко
Силите на отбрана на Уйрайна (СОУ) са изтеглени от Авдиевка, което беше доста предвидимо в сегашните условия и за което обществото трябваше да бъде подготвено без фантазии. Този град близо до Донецк повече от четири месеца служи като месомелачка за руски ресурси, благодарение на което бяха поставени рекорди по унищожаване на руските окупационни войски (РОВ). Но какво ще се случи след превземането на града и как ще се развият събитията в зоната на бойните действия?
Рекордни загуби
Дори руските военни кореспонденти и онези командири на подразделения, които имат право на глас, признават, че техните загуби в битките за Авдиевка са многократно по-големи, отколкото в битките за Бахмут. Докато руските диванни шовинисти крещят от удоволствие от факта на превземането на малък град с непълна площ от 29 km², командният състав на средно ниво по места е ужасен от количеството ресурс на РОВ, който е бил положен за това.
Само по проверени данни от различни източници загубите в техниката на окупаторите от 10 октомври 2023 г. до края на януари 2024 г. са от 400 до 600 единици. Като се вземат предвид спецификата на проверката и коефициентите, реалните загуби на техника в битката за Авдиевка близо в РОВ могат лесно да достигнат и дори да надхвърлят хиляда единици! Хиляда танка, бойни бронирани машини, артилерия и друга техника в сражения за малък град, който дори не е областен или районен център, а всъщност е агломерация с окупирания от 2014 г. Донецк!
Загубата на човешки ресурс сред руснаците е напълно невъобразима – звучат цифри за само убити от 15- 20 хиляди и повече.
Но важното е, че от втората половина на 2022 г. руските окупатори не са извършили нито едно важно мащабно превземане на голям град, а се задоволяват с малки градове и села. Измина една година от превземането на Бахмут – и сега руските окупационни сили превземат малката Авдиевка. Но колко важно беше това за тях и за нас?
Значението на Авдиевка
Още от първите дни на нападението срещу този град руската пропаганда упорито натрапваше на консуматорите на информационни заведения за бързо хранене, че Авдиевка ще защити Донецк от атаките на СОУ, а също така ще отвори пътя към Днепър.
Що се отнася до първото твърдение, Авдиевка никога не е била платформа за обстрел на Донецк и околностите му. За високоточни удари срещу цели на руските окупатори се използваха оръжия, които не е необходимо да бъдат в града или в близост до него.
Що се отнася до пътя до Днепър, това е отчасти вярно, защото говорим за северния и южния маршрут до Покровск по T0511 и M04, и от Покровск до Павлоград и Днепър. Но това са 200 км по права линия. На окупаторите бяха нужни четири месеца, за да изминат разстояние от 1-2 км, да пробият до Авдиевка и да започнат градски боеве, като същевременно се отказаха от настъпателни действия на бойното поле, а също така загубиха почти хиляда единици техника и десетки хиляди личен състав. Възниква въпросът: при движение към Днепър, какво ще свърши първо при РОВ – техниката или хората?
Всъщност Авдиевка беше разглеждана от руското командване като прозорец на възможност за демонстриране на бърза победа в навечерието на пряката линия на Путин през декември, а след това и на новогодишното обръщение. Сега наближава обръщението на Путин към федералното събрание – и това катализира действията на РОВ до режим на самоубийствени щурмове.
Авдиевка всъщност не представлява никакво тактическо, да не говорим за стратегическо значение за руснаците. Просто руските генерали са решили, че могат да го обкръжат и превземат много бързо. Когато провалът на офанзивата отиде твърде далеч, беше твърде късно за спиране.
За СОУ, в допълнение към факта, че Авдиевка е украински град, неговото значение се крие във факта, че представлява най-добрият пример за използване на тактика на изтощение на противника. По едно време Бахмут се превърна в показателен капан за руските окупатори и на първо място за ЧВК “Вагнер”, които след тези битки изчезнаха в небитието. Авдиевка надмина Бахмут във всички отношения.
За нас това беше укрепен район, който ни позволи да изтощаваме врага за дълго време, нанасяйки му загуби, многократно по-големи от тези, които претърпяха украинските сили за отбрана. Към Авдиевка командването на РОВ беше принудено да изтегли сили и средства от други направления и плацдарми, увеличавайки общия брой на контингентите в тази малка локация до 60 хиляди!
Тук са загубили боеспособността си най-боеспособните бригади от 2-ра и 41-ва ОВА на армейската група „Център”. Подразделенията на 90-а танкова дивизия бяха унищожени. Загубите на 1-ви армейски корпус са хиляди.
Ролята на Авдиевка в изтощаването на врага беше възможно най-дълга. Когато тези възможности бяха изчерпани и ситуацията започна да се влошава, те започнаха да напускат града. Но какво ще се случва след това?
Изтеглянето от Авдиевка – какво следва?
Какво направиха руските окупатори, след като превзеха Бахмут? Те бяха толкова изтощени, че не се преместиха в Славянск и дори в Ивановское, Хромово и Часов Яр. Те ближеха рани близо година, губейки локации в района на града – Клешчиевка, Андриевка…
Отвъд Авдиевка започват отбранителните линии на СОУ, подготвени да посрещнат врага. Един от тях започва непосредствено зад “Коксохим”, минава през границите на града, покривайки 9-ти квартал и по-на юг, като се вземат предвид ландшафта и логистиката. Освен това всяко село е укрепен обект, превземането на който не е лесна задача. Ярък пример за това е Степовое, което РОВ все още не е успял да овладее, въпреки че е буквално в непосредствена близост до бойната линия повече от два месеца, или Северное, което 55-а и 74-та мотострелкови бригади от 41-ва общовойскова армия не успяха да достигнатза цялото време на настъплението.
И това е жестоката истина за руските ура-патриоти – в сегашната ситуация Авдиевка не дава абсолютно нищо на руските окупационни сили. Всеки, който иска да оспори това твърдение, трябва да отговори на един прост въпрос: а какво следва?
Най-вероятно после ще видим същата последователност от действия, както след окупацията на Бахмут. Първо, Путин ще използва това завземане за собствените си цели в най-голяма степен, а именно, той ще парадира с превзетата Авдиевка пред федералното събрание, а след това и по време на „изборите“. В същото време руското информационно пространство просто ще се пръсне от множество „героични“ истории за това как един бурят с един изтрел от винтовка свали два броя “Апачи”. Авдиевка ще бъде култивирана до края на изборите и известно време след това, за да се стимулират мобилизационните процеси, а след това ще бъде забравена, както Бахмут.
Ще бъде забравена, защото след Авдиевка бързо и „героично“ движение няма да има. А ще има най-вероятно пренасочване на вниманието към други участъци на фронта, където настъплението ще се катализира за сметка на прехвърлянето на освободени части.
Приоритет на руското командване са Купянск, Часов Яр, Новомихайловка, както и възобновяването на настъплението при Угледар и в Запорожка област, връщането под контрол на загубените през 2023 г. територии в района на Вербовое и Работино.
Подразделенията от войсковата група „Център“ могат да бъдат върнати в зоната им на отговорност или дори подсилени от войсковата група „Запад“. Зоната Авдиевка ще попадне под отговорността на 1-и армейски корпус и ще се превърне в вяло позиционно противопоставяне.
Но за СОУ важна задача сега е формирането на отбранителни линии във всички възможни посоки на пробив и движение на РОВ, чийто пробив ще отнеме не дни или седмици, а месеци. Всяко поле, горски насаждения и други ландшафтни особености трябва да бъдат превърнати в непревземаема крепост, разбиването на която би струвало на руснаците колосални жертви и време.
Авдиевка създаде възможности и условия за подготовка на всичко гореспоменато и дори след превземането й тези условия ще останат благоприятни за нас известно време.
Изводи
Авдиевка се превърна в ярък пример за това как може да увеличите максимално способността за изтощаване на врага. Дори по време на Втората световна война не е имало коефициент на загуби от 1 към 10-11 и дори повече в особено пиковите моменти на настъплението на РОВ. В боевете за Авдиевка руското командване изразходва неоправдано с нищо огромно количество ресурси и средства с практически нулев ефект.
Разбира се, някои генерали ще получат нов медал, повишение и лични поздравления от Путин. Но всичко това не е нищо повече от прах в очите на руските привърженици на Z-войната, на които следва да се обясни, че загубите, които РОВ не са имали дори в сраженията за Киев, а те възлизаха тогава на 3900 души личен състав, са оправдани в сраженията за градчето Авдиевка, за което повечето руснаци дори не бяха чували допреди 10 октомври 2023 г.
Източник:
