© Александър Коваленко
Преди седмица руските окупатори започнаха така нареченото “насъпление“ към Харков, но се ограничиха най-много в две посоки – Липци и Волчанск. Седмица по-късно може да се оцени напълно какво планираха, какви резултати постигнаха през този период и какво да очакваме от този трансграничен “пърформанс” в бъдеще.
В навечерието и по време на „настъплението“ срещу Харков различни медии и „аналитични“ рупори, особено западни, съобщават напълно различни данни за това коя група е участвала във военните действия в района на Харков. В същото време никой не изясни от какви сили и средства е образувана и каква е била преди. И това е много важно за разбирането защо случващото се край Липци и Волчанск спокойно може да се нарече провал на руската „офанзива“ срещу Харков.
Периодът “преди” и “след” формирането на ГВ “Север”
Силите и средствата, дислоцирани от руснаците в района на Харков, принадлежат към така наречената групировка войски „Север“, която беше формирана буквално в навечерието на началото на операция „Имитация“. Но само преди няколко месеца там нямаше и следа от ГВ “Север”. А какво имаше? Групи войски, прикриващи границата – “Брянск”, “Белгород” и “Курск”.
Какво представляваха те като сили и средства?
ГВ “Брянск” и “Курск” включваха:
Личен състав – 16,5 хил.;
танкове – под 100;
ББМ – 220;
стволна артилерия – 330;
РСЗО – 20.
ГВ “Белгород” включваше:
Личен състав – 19 хил.;
танкове – под 100;
ББМ – 360;
стволна артилерия – 460;
РСЗО – до 50.
Освен тези три групи войски имаше и резервни сили от 700 души, 31 танка, 24 бойни бронирани машини и 30 артилерийски системи.
Както можете да видите, Белгородската беше най-боеспособната от всички ГВ, но нейният потенциал не беше достатъчен дори за предотвратяване на набезите на Руския доброволчески корпус (РДК) и Легион “Свобода России” (ЛСР). От своя страна новосъздадената група войски “Север” се формира на базата на тези три ГВ плюс резерви, но с добавянето на техните части от 44-ти армейски корпус (АК) на Ленинградския военен окръг (ВО), както и 11-ти армейски корпус и редица съединения от ГВ “Запад” – когато стана ясно, че пълният състав на ГВ “Север” не се вписва в сроковете за начало на операцията заради остър недостиг на оборудване и дори на личен състав.
В резултат на това към началото на операция „Имитация“ групата войски „Север“ имаше следния състав:
Личен състав – 53 хил.;
танкове – под 400;
ББМ – 1000;
стволна артилерия – 1000;
РСЗО – 125.
На свой ред, по отношение на формированията, “Брянск”, “Белгород” и “Курск” имаха следния състав:
ГВ “Брянск” – 1 Мотострелкови полк (МСП), 11 мотострелкови батальона (МСБ), стрелкови батальон (СБ), деснтно-щурмови батальон (ДШБ).
ГВ “Курск” – 3 МСП (неукомплектовани), 9 МСБ, СБ, ДШБ.
ГВ “Белгород” – 2 неукомплектовани мотострелкови бригади, 8 неукомплектовани малки и средни пехотни части, 14 малки и средни пехотни части.
Както виждаме, най-боеспособната и най-многобройна част от ГВ “Север”, Белгородската, не беше напълно сформирана и по своята численост и функционалност не приличаше много на група, способна да превземе Харков. Но това, на което беше способна, бяха рейдови операции в граничната зона, което в крайна сметка и видяхме. И че с което руснаците, предвид наличните възможности, се справиха много зле.
Ходът на събитията
Началото на операция „Имитация“ на 10 май представлява навлизане в сивата зона на Харковска област от две полкови формирования в посока Липци и Волчанск. Нека веднага да отбележа, че функционалността на настъплението на един полк през първия ден на активни бойни действия е до 10 км. През първите 24 часа в сивата зона, с мощната подкрепа на артилерия и тактическа авиация, настъплението на руските окупационни войски (РОВ) варира от 1 до 3 км в различни райони.
Едва седмица по-късно РОВ успяха да достигнат дълбочина от 10 километра – въпреки факта, че по това време боевете се водеха не само със средствата на два полка, но и с придадени части. По-конкретно, в посока Волчанск, сега активно се използват средствата на 1-ва и 47-ма танкови дивизии от 1-ва танкова армия, които (уау!) бяха прехвърлени от състава на ГВ “Запад”, което от своя страна повлия на интензивността на военните действия в посока Купянск.
Силите на 18-та мотострелкова дивизия (МСД) сега действат в посока Липци. Освен това, спирането на ударните сили на РОВ се случи на линията Глубокое-Лукянци, без реално да се стигне до Липци. Причината за това беше липсата на резерви, което не позволи на тази тактическа група да се придвижи по-нататък, а загубите не бяха компенсирани своевременно.
Това се дължи на факта, че операция „Имитация“ започна, когато 44-ти АК не беше напълно сформиран и комплектован и когато основната ударна сила на това формирование все още не беше в района на Белгород.
Руското командване бързаше, за да започне „настъплението“ срещу Харков за посещението на Путин в Китай и в резултат на това се вкараха в капан. Резултатът е липса на реални резултати и загуба на значителен ресурс, който и без това е критично ограничен.
Възможно е в близко бъдеще командването на РОВ да се опита да укрепи посоката към Липци с части от посоката Волчанск, но тогава натискът върху града, който беше планиран да бъде превзет още през първото денонощие от харковския “пърформанс”, ще намалява.
Така седмица по-късно командирът на ГВ “Север” генерал Лапин бе принуден да избира между Липци и Волчанск. Да избира – кое населено място, ако не вземе първо, то в коя зона близо до него поне поддържа високо ниво на натиск.
Всичко това отново показва, че РОВ не разполага с достатъчно сили за извършване на операции дори на такова функционално ограничено ниво. В същото време този пърформанс забави развитието на събитията в посока Купянск и значително ограничи възможностите на ГВ “Запад”.
Как ще се развият събитията
Русия определено ще се опита да представи военните действия в Харковска област като нещо епично, победоносно и глобално в информационния поток. Възможно е, за да придаде мащаб на случващото се, руските окупационни сили да се активизират в Сумска област. Но ние, виждайки по-горе състава на ГВ “Курск” просто разбираме, че тази активизация в граничната зона ще бъде по-малко мащабна, отколкото в района на Харков.
Разбира се, не се става въпрос за никакво “настъпление“ на Суми. Смешното е, че на ГВ “Курск” може да се наложи да “раздели” силите и ресурсите си с ГВ “Белгород”, за да продължи настъплението си, поне в направление Волчанск.
От друга страна, ако командването на РОВ вземе такова решение (да продължи операцията в района на Харков), тогава може да започне предислоциране на части от други групировки войски в зоната на бойните действия. На първо място, от състава на ГВ “Запад”.
Всичко зависи от това колко дълго руснаците са готови да пилеят ресурсите си в безсмислена месомелачка, която всъщност няма абсолютно никакво практическо значение в зоната на бойните действия.
Заключения
Широко рекламираното “настъпление” на Русия срещу Харков показа колко зле се справя РОВ с наличните ресурси. Когато говореха за руската армия като за нещо безкрайно – и като човешки ресурси, и като техника – винаги съм се съмнявал в тези думи (по отношение на числеността). Всичко си има край и сега Русия не може да проведе безпроблемно операция от оперативно-тактическо ниво. И това вече стана ясно видимо от резултатите от първата седмица на военните действия.
РОВ нямат свободни ресурси, поради което са принудени да ограничат възможностите на други групи и да намалят натиска в други посоки. И ситуацията няма изгледи за подобряване, освен ако войната не бъде спряна. И съдейки по факта, че действията в района на Харков не са имали пряко глобални военни цели, а по-скоро политически, можем да заключим, че това е единственият вариант за оцеляване на Москва – замразяването на войната.
Източник: Александър Коваленко специално за Obozrevatel
