В китайския град Тянцзин се провежда най-мащабният досега самит на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), основана през 2001 г. Съюзът включва 10 държави-членки – Китай, Русия, Беларус, Индия, Иран, Казахстан, Узбекистан, Пакистан, Таджикистан и Киргизстан – и 16 страни със статут на наблюдатели или партньори по диалога.
По данни на организацията, тя представлява около 40% от населението на света и близо 30% от глобалната икономика. На практика обаче ШОС се възприема като платформа на авторитарни режими, която може да се превърне в основа за нов „световен ред“, лишен от демократични принципи.
Основни акценти от срещата:
- Индия – Премиерът Нарендра Моди за първи път от седем години посети Китай. На среща със Си Дзинпин двамата обсъдиха укрепване на търговско-икономическите връзки и идеята за „стратегическа автономия от външно влияние“. Това се случва на фона на напрежение със САЩ и търговски мерки срещу индийски стоки.
- Русия – Владимир Путин пристигна в Китай с амбиция да покаже, че вече не е изолиран, особено след срещата си с Доналд Тръмп в Аляска. Продължителният му престой и участието във военния парад заедно със Си демонстрират „безграничното приятелство“ между Москва и Пекин.
- Турция – Президентът Реджеп Тайип Ердоган се включи в разширената сесия и проведе серия от двустранни разговори.
- Армения и Азербайджан – Премиерът Никол Пашинян и президентът Илхам Алиев участваха във формат ШОС+, показвайки, че организацията търси влияние и в Южния Кавказ.
- Китай – Домакинът използва форума, за да представи себе си като глобален център на стабилност и алтернатива на западното лидерство. Военният парад в Пекин, включващ демонстрации на нови ракети и изтребители, имаше за цел да покаже военната мощ и да подчертае визията на Пекин за „нов световен ред“.
Очакваният резултат от срещата е приемането на „Тянцзинската декларация“ и стратегия за развитие на ШОС за следващите десет години.
Западните анализатори обаче предупреждават: зад официалните формулировки за „сътрудничество и сигурност“ се крие стремеж за подкопаване на демократичните институции и установяване на алтернативен ред, базиран на сила, диктат и интереси на авторитарни държави.
Източник: Pravda Gerashchenko
