Екипът на „Бесарабски фронт“ реализира значима инициатива, насочена към съхраняването на националната памет и отдаването на заслужена почит към изтъкнатите представители на бесарабската българска общност. Тези личности са изиграли важна роля за възраждането и изграждането на съвременна България след Освобождението от 1878 година.
В рамките на инициативата бе организирано посещение на Централните софийски гробища. Основната цел на това посещение беше да бъдат открити и почетени гробовете на видни бесарабски българи, които са оставили трайна следа в историята, науката и културата на България. Сред почетените дейци са Александър Теодоров-Балан, Александър Малинов и генерал Иван Колев.
Това посещение придоби още по-голямо значение, тъй като част от гробовете на тези бележити личности се намираха в незадоволително състояние и се нуждаеха от поддръжка и грижа.
В тази връзка екипът на „Бесарабски фронт“ изразява своята благодарност към българския политик Ивайло Мирчев и към колектива на Центъра на софийските гробища за проявената отзивчивост и съдействие при опазването на тези паметни места, които са неотменна част от културно-историческото наследство на България.
Изтъкнати бесарабски българи, чиято памет бе почетена:
Александър Теодоров-Балан
Роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия (днешна Украйна), Балан завършва Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ – първата българска гимназия в чужбина, културно средище на българите в региона. По-късно Балан става първият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от най-значимите езиковеди, литературни историци и библиографи на България. Той е член на Българската академия на науките и автор на над 850 научни труда, книги и статии, голяма част от които са посветени на българския език и литература. Дейността му изиграва ключова роля за утвърждаването на съвременния български език и култура. Балан е носител на ордени и отличия, а приносът му за българската наука е високо оценен както в страната, така и в чужбина.
Александър Малинов
Роден на 3 май 1867 г. в село Пандъкли, Бесарабия (днешна Украйна), Малинов е една от най-видните фигури в следосвобожденската политическа история на България. След завършване на Болградската гимназия и юридическо образование в Киивския университет, той посвещава живота си на държавната и обществената дейност. Малинов е министър-председател на България в пет правителства, като най-голямото му постижение е обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. Като лидер на Демократическата партия, той играе важна роля в реформите и изменението на Търновската конституция, както и в развитието на българското право. Освен това е бил прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов и активно се бори срещу корупцията в управлението. Малинов остава в историята като държавник с високи морални и професионални качества.
Генерал Иван Колев
Роден на 15 септември 1863 г. в село Бановка, Бесарабия, Украйна, генерал Колев е признат като „бащата на българската конница“. Завършва Болградската гимназия, а военната си кариера започва в Българската армия, където бързо се издига до генералски чин. По време на Първата световна война се прославя като командир на Първа конна дивизия, която изиграва решаваща роля в Добруджанската епопея през 1916 г. Под негово ръководство българската конница постига редица победи срещу многочислени румънски и руски сили. Прочути са неговите думи: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи, но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България.“ Могилата на генерал Колев се поддържа редовно от Сдружение „Паметник ген. Иван Колев“.
Следва да се отбележи, че селата Кубей, Пандъкли и Бановка, откъдето произхождат видните дейци, са български селища, разположени в днешна Украйна и населени с българско население. Бесарабските българи са потомци на български преселници, които след руско-турските войни през 18-ти и 19-ти век се установяват в областта Бесарабия (днес – части от Украйна и Молдова), съхранявайки българския език, традиции и национално самосъзнание.
Бесарабските българи са изиграли ключова роля в изграждането на следосвобожденска България. Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“, основана през 1858 г., е първата българска гимназия в чужбина и културно-просветен център на бесарабските българи. Тя дава на България редица бележити личности – политици, учени, културни дейци, които оставят трайна следа в историята и развитието на държавата.
