© Татяна Станева
В Украйна тези дни се завършва учебния училищния процес, който вече трета година е голямо изпитание за децата. Как е да се учиш по време на бомбардировки, сирени, изключвания на ток и непрекъснати загуби на близки Тетяна Станева попита учителите на българското село Криничне (Чушмелий) и Болградската гимназия “Георги-Сава Стойков Раковски” в Одеска област, Украйна.
Учителите се оплакват на дисциплината на децата след сирените, на отсъствие на интереса към учебния процес и цели в живота, които разбира се са последствие на неопределеността предизвикана от войната. Също така те разказват как заедно преодоляват трудностите със тока. Как психологическото състояние на децата се вижда във тревогата в очите им, дори ако те самите нищо не казват или не умеят да формулират проблемът.
Също така отбелязват, че патриотическото възпитание на децата е значително по-високо, отколкото беше преди, сега децата го чувстват с кожата си.
Някой пък вярва, че всяко зло за добро, и тези трудности само закаляват децата и ги правят по-силни, събрани и резултативни, а значи в бъдеще и по-успешни.
Така или не ще покажи живота, а на нас остава да вярваме, че българчета в Украйна и всички украински деца имат бъдеще и ще имат живот.
Сюжета е направен специално за Бесарабски фронт, в рамките на програмата за борба с дезинформацията “Словото е оръжие”, с подкрепа на Министерството на външните работи на РБ, представлявано от Посолството на Република България в Киев.
