© Александър Коваленко
През 2014 година, вече доста далечна, когато започнах да се занимавам с контрапропаганда на руската хибридна агресия, за първи път осъзнах нивото на интеграция на агентурната мрежа на страната-агресор не само в Украйна, но и в света. В страните от бившия СССР, в Европа, САЩ, Африка и т.н. Когато навлязох по-дълбоко в тези процеси и елементи на влияние, осъзнах колко трудно ще ми е да предам на обществеността колко дълбоко е вкоренено руското зло.
Беше много трудно от 2014 до 2022 г. да поддържам баланс в моите бележки, без да разкривам това, което мнозина смятат за героично или проява на свобода на словото, борба с корупцията и други елементи, които руските разузнавателни служби са се научили да използват ефективно за целите на дестабилизацията и дезорганизация още от времето на СССР. И през 2022 г., след пълномащабна инвазия, ми се струваше, че очевидното ще стане очевидно и руските агенти ще бъдат разкривани нон-стоп… но не.
В Украйна днес са разкрити не повече от 10% от руските агенти. Но най-тъжното е, че в по-голямата си част тази част от агентурата на Руската федерация, която е интегрирана в нашето информационно пространство, днес не само продължава да изпълнява функциите си, но и получава световно признание чрез един или друг вид регалии.
Нека поговорим за един от тези представители днес…
През не толкова далечната 2022 г. наградата Гонгадзе получи фоторепортерът на Асошиейтед прес Мстислав Чернов, който отразява обсадата на Мариупол повече от две седмици.
Тогава, през май 2022 г., сдържано коментирах тази награда по следния начин: „Не се изненадвайте, ако след време видите селфи на Мстислав Чернов, Александър Коц и Семьон Пегов, които пият заедно.“ И тогава, преди четири години, имаше причини за това. Но ще започна отдалече.
2018 – Украински нацисти
Още през 2018 г. Асошиейтед прес публикува статия „Децата се учат да убиват в украински националистически лагер“, че в Украйна децата се учат да убиват в специализирани лагери под патронажа на държавата. Тоест украинските власти, представлявани от „Министерството на младежта и спорта“, уж са финансирали „националистически лагери“.
Просто като доказателство е цитиран лагерът Гарт Воли, ръководен от НПО Сокил, който не е получавал финансова подкрепа от държавата. Но репортажът на „американските“ журналисти беларусин Юра Карманов и украинецът Мстислав Чернов беше много скандален и беше необмислено препечатан не само от ABC News, Washington Post и британския Daily Mail, но и с радост подхванат от Lenta.ru, Първи канал и много други руски информационни цистерни. Междувременно този материал не само успешно се вписа в руската пропаганда за национализма в Украйна, но и отклони вниманието от „ЮнАрмия“, аналог на Хитлерюгенд, създаден в самата Русия, с държавни пари.
Още тогава, при такова ниво на манипулация и интерес към творчеството на журналиста Мстислав Чернов от страна на руския хибриден компонент на медиите, се заинтересувах от този човек. И ми се струва, че бях прав.
Коронавирусният апокалипсис в Украйна през 2020 г.
През 2020 г. той публикува на страниците на Асошиейтед прес материал „Украинските болници под напрежение, дори с малко случаи на вируси” (“Ukraine”s hospitals under strain, even with few virus cases”), посветен на борбата с коронавируса в Украйна. Автори на материала са журналистите Мстислав Чернов и Юра Карманов, и самата статия говори за упоритата работа на лекарите от град Черновци и други населени места в Украйна.
И изглежда, че всичко в тази статия е по същество и с уважение към трудната работа на здравните работници. Но от първите редове усетих някакъв до болка познат разказ, който съм срещал повече от веднъж в други информационни платформи с национален домейн “.ru”.
Така в горепосочената статия се говори за медицински работници в домашни защитни маски и костюми, за найлонови торбички на обувките вместо калъфи за обувки, за 250 пациенти в болница, предназначена за 150 души, за аутопсии на трупове на хора, починали от коронавирус на улицата под дърветата и домашните костюми, които местният обущар шие за здравните работници!
Разбира се, украинската медицина има много проблеми, особено на места, където има особено силно огнище на COVID-19, и украинските медии редовно съобщават за тях, не по-малко. Но това, за което пишат журналистите от Асошиейтед прес, изглежда е изтръгнато от постапокалиптичната реалност. Или не е изтръгнато, а специално поставено в декорациите му?
Например статия от американски ресурс с описаните в нея сюрреалистични ужаси вече привлече вниманието на руските ресурси. Руски медии от сивия сегмент, форуми и просто шовинистични блогъри разпространиха този материал с етикета „Доклад на американски журналисти“.
Факт е, че Русия, скривайки мащаба на епидемията у дома, използва такива материали за разпространение на фалшификати и манипулации относно епидемиологичната ситуация в други страни. А приоритетът на руската пропаганда е да се фокусира върху ситуацията с епидемията от COVID-19 в САЩ, „спасението“ на Италия от руското военно разузнаване, а за Украйна е избрана ролята на преувеличение на мащаба. Изненадващо е, че Украйна се справи с епидемията много по-добре от Русия по това време.
Но ако всичко е ясно за интереса на руските медии към този материал, тогава какво не е наред със самата статия?
Що се отнася до материала на Мстислав Чернов и Юрий Карманов, в техния материал, пълен с огромен брой снимки, не видях домашни защитни костюми, ушити от обущар. Не видях домашни защитни маски. Що се отнася до аутопсията на телата на починалите от коронавирус, „американските“ журналисти явно не са знаели, че телата на починалите от COVID-19 не се аутопсират от съдебни експерти.
Но всичко това е минало, нали… Манипулативно, непрофесионално, примесено със страх и емоции и малко подхранвано от руската пропаганда… Или не?
Беларус 2020
По странен начин Мстислав Чернов получава възможността през 2020 г. да прави фоторепортажи от протести в Беларус. И, което е невероятно, именно той направи снимката на смъртта на Александър Тарайковски вечерта на 10 август.
Най-интересното е, че сутринта на 10 август 2020 г. публикувах статия „Хибридната Беларус спешно се нуждае от собствен хибриден Джордж Флойд“, в която, описвайки събитията от нощта, случила се в Минск, подчертах, че за да катализират разрушителните процеси в Република Беларус, е необходима свещена жертва. Не местен луд, който се хвърля под колелата на камиона със задържаните, а невинен протестиращ, загинал мъченически.
И в нощта на 10 август почина Александър Тарайковски, чиято смърт беше заснета от кореспондента на Асошиейтед прес Мстислав Чернов.
Виж ти какво съвпадение се получи? Или е журналистически късмет?
44-дневна война в Карабах
След Беларус Мстислав Чернов веднага се оказва в епицентъра на военните действия в Карабах и на страната на тогавашната все още проруска Армения. Нещо повече, в репортажите си той редовно акцентира върху „страданието“ на арменския народ, с акцент върху религиозните оттенъци.
Мстислав Чернов, украински журналист за Асошиейтед прес, публикува материали през 2020 г., главно от арменската страна и в техния контекст много напомнящи на разказите, които преди това бяха докладвани от военните кореспонденти на Комсомолская правда, WarGonzo и др. в зоната на конфликта.
Тоест всъщност се оказва, че украински журналист, макар и работещ за Асошиейтед прес, което е още по-лошо, защото това е международна информационна платформа, отразява събитията в Нагорни Карабах от латентно проарменска позиция. Но, както се казва, и това не е всичко!
Снимки и видео от Нагорни Карабах на украинския журналист от Асошиейтед прес Мстислав Чернов бяха популяризирани предимно от руски пропагандисти и сайтове, свързани с руското министерство на отбраната! Александър Коц, Семьон Пегов, Дария Асламова и други!
Именно Мстислав Чернов засне ударите на уж азербайджански РСЗО на гробището в Ханкенди, въпреки че беше очевидно, че това е инсценирано. Именно той започва да снима репортажи за религиозния компонент на незаконните въоръжени групировки в Армения, когато руските пропагандисти започват да разпространяват разказа за „православния джихад“.
И ето че настъпи 2022-ра…
Мстислав Чернов се озовава в Мариупол и заснема удара по родилния дом, където в кадъра се появява мадам, която за няколко месеца става лице на окупацията, но се оказа “ватница”, която сега изцяло и напълно подкрепя окупационните власти. Сериозно?
От “ватницита”, зад която имаше дълга следа от руски симпатии, много бързо правят героиня, чиято снимка се набутва във всички възможни таблоиди, а след това този „страдалица“ започва да се кланя на окупаторите? Съвпадение? Не, много добре обмислена операция на ниво интеграция в украинското общество на Надя Савченко, която успя да получи „Герой на Украйна“, но това лице остана на окупираната територия и получи място и дневна дажба. Но това е факт.
През май 2022 г. този фотожурналист ще получи награда на името на човек, който е дал живота си за това, в което е вярвал! За какво го получи? За репортажи за „нацистки лагери“ за деца в Украйна? Или за репортажите за геноцида над православните християни в неправославен Карабах, окупиран от неправославна Армения? Или за фотосесия на ватница, облизваща окупаторите?
През 2021 г. участвах в написването на монография за Националната академия на Службата за сигурност на Украйна „Стратегически комуникации в съзнанието на хибридна война: поглед от доброволец към учен“ (“Стратегічні комунікації в умовах гібридної війни: погляд від волонтера до науковця”), в която очертах методите на руското разузнаване услуги за интегриране на агенти в политическа, обществена, журналистическа среда… Беше 2021 година. Това е седмата година на контрапропагандна дейност в тази област. Седма година с надежда за промяна на ситуацията в бъдеще…
По състояние на 2024 г. нищо не се е променило.
…
Макар че това може да не е нищо повече от собствената ми параноя и аз да греша. Дори като се вземат предвид всички горепосочени факти. Добре тогава. Ще живеем както живеем – ОК.
(със съкращения)
Източник: Александър Коваленко за Site.ua
