В интервю с Тъкър Карлсон, за което руските пропагандисти говорят от почти седмица, Владимир Путин не каза нищо принципно ново. Западните медии обърнаха внимание на това, но се ограничиха до малки дописки и малко публикации стигнаха до първите страници.
Подробности. Интервюто започна с грешка. Карлсон каза, че Путин, обявявайки началото на войната на 24 февруари, говори за „изненадваща атака“, която „Съединените щати могат да предприемат с помощта на НАТО“. Путин обаче не е казвал това и отговори на журналиста: „Ние с вас на токшоу ли сме или водим сериозен разговор?“
▪️След това Путин разказа историята на Русия, Съветския съюз и Русия в продължение на 30 минути. Карлсон на два пъти каза, че не разбира какво общо има това с войната в Украйна, но тези забележки на журналиста бяха изрязани от стенограмата на Кремъл. Някои от изказванията на Путин са просто исторически теории (например норманската теория за произхода на държавността в Русия), но президентът говори за това като за факти.
▪️Путин направи грешка, когато каза, че бащата на Зеленски „се е сражавал с фашистите и нацистите по време на Втората световна война“. Според руския президент той е казал това на украинския президент. В действителност бащата на Зеленски Александър е роден след Втората световна война, през 1947 г.
▪️Путин каза още, че Русия не е постигнала целите на войната в Украйна, „защото една от целите е денацификацията“. Той обясни термина „денацификация“ като „забрана на всички неонацистки движения“.
▪️В интервю за Карлсон Путин за пореден път (той беше правил това няколко пъти преди) неоснователно обвини Съединените щати в взривяването на газопроводите „Северен поток“. В същото време западните медии в последните си разследвания стигнаха до извода, че Украйна може да стои зад експлозиите (1, 2).
▪️По повод ареста на журналиста от The Wall Street Journal Евън Гершкович, Путин каза, че той се е занимавал с „получаване на секретна информация на секретна основа“, наричайки това „шпионаж“.Според Путин Гершкович е „работил в интерес на американските разузнавателни служби и някои други структури“. Путин каза, че преговорите за размяната му се водят на ниво специални служби. Путин посочи и лицето, за което може да бъде разменен Гершкович – това е човек, който седи в „държава, която е съюзник на Съединените щати“, защото „по патриотични причини ликвидира бандит в една от европейските столици“. Вадим Красиков, който през 2019 г. в Берлин застреля бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили, отговаря на това описание. Западните издания вече писаха, че Русия би искала да го размени, наред с други неща, за Еван Гершкович.
▪️Световните издания, които разказаха за интервюто, се фокусираха върху различни неща. Reuters и Spiegel писаха, че Русия, според Путин, не се интересува от нападение над Полша или Латвия, Bloomberg съобщи, че Путин говори за Гершкович и поиска спиране на доставките на оръжие за Украйна, The Guardian смята за най-важното искане спиране на доставките на оръжие за Украйна, Le Monde издаде в заглавие, че Путин е казал, че Русия не може да бъде победена в Украйна. Гершкович беше смятан за основната новина на интервюто от The Wall Street Journal, Financial Times, The New York Times, Politico, BBC, CNN.
▪️За нито една от тези публикации интервюто на Путин не стана основна новина. В руските държавни медии и някои лоялни към властите публикации интервюто зае централно място. Сред тях: РИА Новости, ТАСС, Ведомости, Комерсант, Российская газета.
▪️Коментирайки интервюто, The Wall Street Journal отбеляза, че то е дало възможност на Путин да говори директно с американците в ключов момент – когато в Конгреса се обсъжда допълнителна помощ за Украйна. Освен това Путин имаше възможност малко преди президентските избори да покаже на руската публика, че може да направи така, че да бъде чут на Запад.
Източник: Крымский ветер
