Идеята е чрез общуване с представител на многообразната етническа общност в Одеска област да се разбере как се съхранява културата на различните етноси в Украйна и каква е дейността на диаспората по време на война.
Бившите ми колеги от университета с български произход не мислиха много дълго кой биха препоръчали. Затова преди няколко дена разговаряхме с одеския етнофотограф Олександър Барон за осъзнаването на собствената идентичност, за участието в множество доброволчески и арт проекти, за противодействието на руската дезинформация и пропаганда в българското медийно пространство.
Близо до офиса, който е нещо средно между хуманитарен щаб и творческо ателие, ме посрещна висок мъж с искрена усмивка, уверено ръкостискане и добър украински. Олександър Барон е един от онези, които веднага предизвикват обич и съчувствие, така че разговорът протече непринудено, продължи дълго, завърши с прегръдки и с убеждението, че предстоят още такива срещи.
Пътят към самоопределянето (търсенето на идентичност)
С Олександър започнахме разговора с въпроса дали е осъзнавал своята принадлежност към българската общност като дете. Той разказа, че родът му е от старото българско село Делен в Арцизки район, Одеска област. Когато съветската власт започнала да присъединява всички в колхози, родителите на Олександър се озовали в бесарабското село Весела Долина, бивша немска колония. Той е роден и израстнал там.
– Баба ми и дядо ми по бащина линия живееха в българската част на селото, в българската махала, която заемаше около една трета от селото – разказва Олександър. – През първите три години от живота ми за мене се грижеше баба ми, докато родителите ходеха на работа. Тя не знаеше друг език освен български, затова го научих и аз. Но Съветският сьюз направи така, че хората да се срамуват от езиците на малцинствата. От собствен опит и от разкази на приятели, за които българският е първият им език, знам, че когато са излизали от селото на екскурзия или да учат, родителите им са казвали: „да не си посмял да говориш по нашенски“. Родителите ми, както и много други, решиха да говорят на руски с децата си, за да нямаме проблеми в бъдеще, и затова, за съжаление, станах рускоговорящ от тригодишна възраст. Последваха училището и детската градина, където, разбира се, всичко беше на руски. Въпреки че селото беше многонационално никога не е имало обучение нито на български, нито на украински. Така беше в много села.
Оттогава почти нищо не се е променило – отбелязва Олександър. Децата на българските семейства също ходят на детска градина и започват да забравят родния си език и говорят на руски.
След като завършва университета в Одеса, Олександър остава в областния център. През 90-те години на миналия век магистърската степен по физика не гарантира достатъчно доходи, за да се издръжа едно младо семейство с малко дете, така че възпитаникът на Южноукраинския национален педагогически университет „К.Д. Ушински“ се фокусира да работи основно в търговски фирми за сигурност и в областта на мениджмънта.
Олександър разказва за това как да се почувства българин му е помогнала неговата дъщеря:
– У нас на празник винаги звучи българска музика, а жена ми, въпреки че е украинка, пече баница. Веднъж дъщеря ни Юлияна попита за една от песните, помоли да я изтегля на телефона си, поиска да я научи и да я изпее в училище, за да изненада приятелката си, българка. Тогава чрез социалните мрежи открих няколко български неделни училища в Одеса и заедно избрахме да посещава едно от тях. Детето започва да изучава история, география на България, език и изкуство, да се интересува от българските народни танци.
Олександър си спомня, че като всеки татко и той снима празниците, в които детето му участва като в „сапунен сериал“. Следва участието на детето му в танцовия ансамбъл и появата на още повече причини за излизане на сцената, таткото снима все по-често и, разбира се, се хвали със снимки във Фейсбук.
– Видях реакцията: хора от различни градове и села се интересуваха, вълнуваха се и това ме мотивира още повече – споделя Олександър. – Скоро се превърнах в татко-етнофотограф. Усещаше се носталгията по традициите, носиите, езика, по всичко.
Олександър се извинява, че трябва да отговори на телефонното обаждане и превключва на български. После обяснява, че той и приятелите му са се разбрали още от университетските си години да говорят на български, когато общуват помежду си. Това е още един шанс да не загубиш своето.
Етнографския филм „Място на силата“
През 2018 г. режисьорката Тетяна Станева кани Олександър Барон да участва в снимките на пълнометражния документален филм „Място на силата“, които се състоят в село Криничне, Одеска област. Това е възможност за потапяне в едно голямо живо българско село:
– Чувствах се невероятно: плувах в културата, храната, във всичко, което виждах и чувах. По това време вече бях успял да пътувам до различни села, да снимам, така че бях нещо като консултант на режисьорката. Започнахме работа, плакахме почти през цялото време, докато слушахме героите. Успяхме да заснемем няколко баби и един дядо, над 90-годишен. Дядото беше сдържан. Беше родом от село Криничне, но е бил депортиран по съветско време. Той цял живот си е мълчал, но за филма се отпусна. Той почина в нощта преди премиерата на филма в родното му село. Синът му ни каза, а и ние осъзнахме, че дядото цял живот е пазил всичко в себе си, после ни го разказа и си отиде. Успяхме да запишем и баба Мария за вечността.
С течение на времето „записването за вечността“ се превръща в основна дейност. Олександър описва един от епизодите от работата по филма, когато снима урок по български в училище и накрая се обръща към учениците.
– Тогава вече знаех от собствен опит, че когато баба ми си отиде, нямаше кого да попитам – казва Олександър. – Затова казах на децата: „Днес всеки от вас има смартфон, нормални фотоапарати, можете да правите снимки. Отидете още днес при бабите си, ако имате прабаба още по-добре, и питайте. Баба ви ще усети интереса ви, ще извади всичко от сандъка си и ще ви разкаже. Дори да не ви изглежда важно днес, ще ми благодарите след 10 години.“ След което завършихме сценария и разказахме историята за това, че и до ден днешен българските и гагаузки баби пазят стари сандъци, в които съхраняват носии от плат, който сами са тъкали.
Фотоизложби
Колкото повече Олександър вижда, разбира и анализира, толкова повече се мотивира. По време на работата по филма той събира много снимки за изложба. Затова на премиерите филмът и изложбата вървят ръка за ръка.
– За мен снимката не е просто избор на ъгъл и натискане на копче. Тя е сътрудничество. Моделът винаги гледа кой е пред нея. Става дума за нещо честно, за емоция: няма да можете да направите хубава снимка на човек, който не иска да носи тази носия. Снимката ще „говори“ на зрителя, когато е осъзната, когато моделът разбира и се гордее с това, което е. Едва тогава това сработва. Когато направих първата си изложба, видях взаимодействието с публиката.
Олександър показва една от снимките в албума, на която малко дете подава към обектива пулче за настолна игра. Авторът разказва как по време на изложбата е наблюдавал друго дете, което се опитвало да вземе пулчето от снимката:
– Тогава започнах да разбирам как действа.
След това започнах да усъвършенствам уменията си: четох, ориентирах се, посещавах курсове, поставих си за цел да си тренирам окото си да вижда красотата, която винаги е наблизо, просто трябва да искате да я намерите.
– Понякога пускам някоя снимка и селяните питат: „Къде е това? От 20 години минавам оттам и това не съм го виждал! – разказва Олександър и продължава: – Неотдавна се появи идеята да покажем на българите в България какво имаме тук, колко е красиво, как сме оцелели.
Започнах да пътувам из Бесарабия, за да снимам и веднага да покажа на желаещите туристи как украинските българи правят това, което са правили и преди двеста години: традиционен обреден хляб, традиционни месни продукти, овче сирене, бесарабски подправки, преди всичко червен пипер: „днес сигурно и в България трудно ще се намери такъв ръчно направен пипер.“
Олександър разгръща фотоалбума, за да покаже процеса на приготвяне на червен пипер, запечатан на снимката.
Чушките се почистват от семките, изсушават се и се слагат в топла, още неизстинала фурна, в която е печен хляб, там се опушват, счукват се в хаванче и се намазват с масло, което действа като естествен консервант, а и подсилва вкуса и цвета. Ако говорим за обеми, около 1 декар от градината на домакинята се отделя за отглеждане на пипер.
Там, където има традиционна храна, са запазни и другите традиции. Олександър разказва за невероятно талантливи семейства, в които задължително някой пее и танцува: „пътуванията до бесарабските села са с цел да покажат на желаещите да видят искреността, честността, истинския вкус и народната красота.“
– Българите репостваха, тагваха се, коментираха оживено – разказва Олександър. – Снимах български народни празници, събори. Планирахме семейните си ваканции винаги съгласно фолклорния календар. Почти всеки път в България се чуваше поне по няколко пъти: „Вие сте повече българи от всички нас тук“. Хубаво е, но не ни се иска да се делим и разграничаваме. Много е обидно да чуеш „ти си руснак“, когато чуват различен акцент. Тук сме оцелели 200 години, запазили сме езика чрез нашите предци, научили сме го от филми, книги, опитвайки се да общуваме с приятели на български.
Многобройните фотоизложби на Олександър Барон в Украйна и в чужбина за живота на българската диаспора и последиците от пълномащабната руска инвазия обикновено са придружени от търгове. Парите, получени от продажбата на снимките, отиват за подпомагане на морската пехота от ВМС на Въоръжените сили на Украйна.
Проектът „Бесарабски фронт“
В началото на пълномащабната руска инвазия на 24 февруари 2022 г. Олександър оставя фотоапарата настрана.
– За някои, които казваха, че сме по-големи българи от тях, изведнъж ние станахме „бандеровци“ и „нацисти“. Загубих почти 70% от българските си приятели заради тяхното отношение. Беше странно да гледаш как хора, с които се познаваш от години, в чиято къща си ходил, гледат телевизия и започват да вярват безусловно на руската пропаганда, не искат да слушат приятелите си. Това е болна история – спомня си Олександър. – През 2022 г. от парламентарната трибуна в България започнаха да се чуват истории как в Украйна ловят българи по улиците и ги хвърлят в ада на войната. Ние (Олександър Барон и Тетяна Станева – ред.) подехме инициативата да обединим около хиляда активни украинци от български произход, които да се обърнат към държавните институции на Република България. В апела си призовахме да не се говори за нас без нас. Искахме да говорим от наше име и по този начин да се противопоставим на пропагандата, която изваждаше от контекста, изопачаваше и лъжеше по този национален въпрос. Това писмо беше прочетено от трибуната на парламента от представители на проевропейската партия.
Откакто украинските медии окончателно преминават на украински, в България се усеща информационен вакуум. Руската „ИТАР-ТАСС“ се преразказва непрекъснато по телевизията и радиото. Тогава по инициатива на основателя на Netpeak Bulgaria Генадий Воробьов и Олександър Барон се ражда идеята за българския медиен ресурс „Бесарабски фронт“, една от основните задачи на който е да противодейства на руската дезинформация и пропаганда в българското медийно пространство.
От юли 2022 г. Олександър неизменно е главен редактор на проекта. Именно той ежедневно подбира новини и анализи, свързани с руско-украинската война, а група сънародници, живеещи в България, превеждат текстовете на книжовен български език. Преди Фейсбук е бил основната им платформа, но поради постоянна цензура и многократната загуба на съдържание, се е наложило да бъде създаден сайт.
Днес сайтът съдържа повече от 10 000 материала. Официалните български медии препечатват текстовете от „Бесарабски фронт“. От самото си създаване проектът си сътрудничи с Посолството на Украйна в България, което потвърждава компетентността и участието на Олександър Барон в процеса на отразяване на украинските събития в множество печатни материали, интервюта по българското радио и телевизия за живота на етническите българи в Украйна през войната, за манипулацията, дезинформацията и пропагандата на държавата окупатор специално по етническите въпроси.
Други инициативи на проекта се провеждат съвместно с фондация „Моята страна“ и Netpeak Bulgaria и включват кампании за набиране на средства, помощ за български деца и най-смелите в Украйна, закупуване на необходими неща, екипировка, автомобили за нуждите на въоръжените сили, както и за подпомагане на учебните заведения на фронтовата линия в селските райони на Южна Украйна.
В момента Олександър участва в проекта на националната медиа „Българско национално радио“ – Варна, чиято цел е да посети южните райони на Украйна и да разкаже на българската публика за украинската съпротива срещу агресора, за работата на спасителите, пожарните екипи и медиците в Южна Украйна, за да се покаже разрушаването на гражданската инфраструктура в териториите на фронтовата линия, както и за дейността на военните части, формирани предимно от етнически българи.
Дина Барта за Infopost.media
Снимки: от личния архив на Олександър Барон
Титулна снимка: Михаела Аройо
Превод: Райна Камберова
