Доклад от прокурора в Билгород-Днистровски разкрива репресивната същност на съветската система по време на следвоенния глад
Архивните документи от съветската епоха рядко предизвикват емоции. Те са написани в сухата и безлична стилистика на заповеди, инструкции и отчети, в които човешкият живот се свежда до цифра или ред в счетоводна ведомост. Но именно този хладен канцеларски език днес ни позволява да видим истинското лице на системата.
Един от тези документи е подробната докладна записка на прокурора на град Билгород-Днистровски за периода януари – март 1947 година. Тя е съставена в изпълнение на Указите на Президиума на Върховния съвет на СССР от 4 януари 1947 г. и представлява пряко свидетелство за това как съветската държава се е отнасяла към своите граждани по време на следвоенния глад от 1946–1947 година.
Думата „глад“ не се споменава нито веднъж
Макар думата „глад“ да отсъства изцяло от текста, документът е буквално пропит от неговото присъствие. Прокурорът докладва за „изпълнението на Указите“, като изброява наказателни дела, свързани не с тежки престъпления, а със случаи, в които хората са се опитвали да се снабдят с храна.
В доклада се посочва:
„Народният съд на Лимански район е разгледал делото на обвиняемата Малихова за кражба на пшеница от колхозното поле, за което е осъдена на пет години в изправително-трудов лагер.“
В друг случай се казва:
„Данилюк Д.А. е осъден на шест години в изправително-трудов лагер за кражба на класове от полето на колхоз „М. Широв“.
Специално внимание е отделено и на случая на семейство от Билгород-Днистровски:
„Народният съд на град Билгород-Днистровски осъжда Апполит Т.А. и съпругата му за кражба на хляб от пекарна, в която Апполит работел като пазач – в количество 5,5 кг. Получават по седем години изправително-трудов лагер.“
Няколко килограма хляб — и седем години лагер. Тези примери не оставят съмнение, че не става дума за престъпност в обичайния смисъл, а за отчаяна борба за оцеляване.
Съдът не анализира причините за „правонарушенията“
Всички тези дела са заведени в рамките на прилагането на Указите от 4 януари 1947 г., които засягат „съхранението на социалистическата собственост“. Прокурорът посочва, че след приемането на указите е била проведена „масово-разяснителна работа“: организирани са градски събрания с търговски работници, събрания в предприятия и учреждения, както и съвещания с представители на милицията, МДБ и прокуратурата относно прилагането на указите.
В условията на глад такава „разяснителна работа“ на практика е означавала сплашване на населението и предупреждение за сурови наказания при всяко нарушение на установените правила.
Документът открито демонстрира репресивния характер на съветското правосъдие.
„Нарушения на законността по време на разследването на делата от страна на милицията при проверката не са установени. Оправдателни присъди не е имало“, – подчертава прокурорът в доклада.
Съдът не е анализирал мотивите на действията, не е вземал предвид социалния контекст и не си е задавал въпроса защо хората са били принудени да действат така.
Още повече – в доклада изрично се посочва:
„Всички дела са разгледани без участието на прокурор. Жалби срещу присъдите по делата по Указите не са подавани.“
Това свидетелства за формалния характер на контрола върху законността и за предварително предопределения характер на съдебните решения. Съдът, прокуратурата и милицията са действали като единен репресивен механизъм, чиято задача не е била да защитава гражданите, а да осигурява изпълнението на наказателната политика на държавата.
Държава, която наказва човек за опит да оцелее, неминуемо се превръща във враг на собствения си народ
Особено внимание в документа е отделено на конфискацията на имущество. В няколко дела се посочва директно, че „върху имуществото е наложен арест“ с конкретни суми и активи. В условията на глад това означава не просто допълнително наказание, а фактическо отнемане на всякакви шансове за оцеляване на цялото семейство. Наказанието е засягало не само осъдените, но и всички около тях.
Най-голямата трагедия на този документ е, че преследваните хора са били жертви на същата система, която ги е съдeла. Именно съветската политика – насилствени зърнени доставки, принудително изземване на реколтата, игнориране на реалното състояние на населението – е една от причините за глада от 1946–1947 година. Но вместо помощ, държавата е избрала пътя на репресиите. Оцеляването е криминализирано, а опитът да се спасиш е приравнен на тежко престъпление.
Подробната докладна записка на прокурора не е просто бюрократичен отчет. Това е обвинителен документ срещу съветската система, която в условия на хуманитарна катастрофа е поставила охраната на държавната собственост над човешкия живот. Зад сухите редове стоят съсипани съдби, унищожени семейства и трагедия, която десетилетия наред е била премълчавана.
Днес тези архивни свидетелства ни напомнят: държава, която наказва човек за опит да оцелее, неминуемо се превръща във враг на собствения си народ.
Източник: Информационен портал на украинската Бесарабия „Махала“
