Един от любимите похвати на Русия е рационализацията на собствените ѝ военни престъпления – представянето им като „необходимост“ или „решение на хуманитарни проблеми“. Един от ярките примери е темата с водоснабдяването в окупираните територии.
След нахлуването в Донбас руските сили унищожиха инфраструктурата – системата за отвеждане на вода, оборудването, тръбопроводите и коритото на канала „Донец–Донбас“. Резервоарите бяха изпразнени, а водоснабдяването – сринато. Резултатът: остър недостиг на вода в окупирания Донецк, който се превръща в негоден за живеене град.
Москва се опита да реши проблема чрез нов водопровод „Дон–Донбас“, но една от двете му линии изчезна. Днес в Донецк се продава масово бутилирана вода от „правилните“ производители.
Русия обвинява Украйна и лансира тезата: за да се възстанови водоснабдяването, трябва да бъде превзет Славянск и изворът на канала „Донец–Донбас“ край Райгородок.
Защо този аргумент е лъжа
– Възстановяването на канала изисква не само ремонт на тръбите и помпените станции, но и огромни инвестиции в цялата комунална мрежа и закриване на опасните шахти.
– Каналът „Донец–Донбас“ зависи от „Днепър–Северски Донец“, който минава през Харковска област и черпи вода от два големи язовира – Краснопавловско и Орелско. За пълния контрол върху водния поток Русия би трябвало да завладее южната част на Харковска област и левия бряг на Днипровската област.
В Крим ситуацията е сходна. Русия взриви язовирната стена и унищожи каналите. Теоретично е възможно подаване на вода от Днепър чрез помпени станции, но това е изключително скъпо, технически сложно и почти невъзможно при сегашния обем на реката. Освен това, прекомерната експлоатация на подпочвените води и очакваните суши ще задълбочат кризата.
„Водните“ аргументи на Кремъл не са решения, а оправдания за нова експанзия – този път с претенции към още територии. Приемането на тези претенции би означавало продължаване на войната.
Източник: Крымский ветер
