© Виталий Портников
В първите дни на пълномащабната война между Русия и Украйна и преди това, след окупацията на украинския Крим, турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше възприеман в Киев като един от важните съюзници. Всъщност Турция – въпреки поддържането на лични отношения между руските и турските лидери – остана страна, която ясно артикулира подкрепата си за териториалната цялост на Украйна и украинския статут на Крим.
Турският президент Тайип Ердоган допринесе за освобождаването от затвора на Чийгоз и Умеров, а вече по време на войната на командирите на “Азов”. Няма нужда да споменаваме безпилотния Bayraktar, легендарно оръжие от първия период на войната. Ами зърнената спогодба, единствената спогодба през голямата война, е договорена и сключена в Турция.
Следователно поддържането на отношенията на Турция с Русия, срещите между Ердоган и Владимир Путин винаги са предизвиквали изненада: както тази размяна на комплименти и търсене на взаимни интереси – така и решителният отказ на Турция да наложи санкции срещу Русия – винаги се е възприемал в Киев с известна изненада. И не само в Киев, но и в западните столици. Ердоган обаче винаги обясняваше, че именно тази тактика позволява на Турция да намери възможност да посредничи между Украйна и Русия.
Кандидатстване в БРИКС
Но след като Анкара кандидатства за членство в организацията БРИКС, можем да погледнем на ситуацията в по-широк мащаб. И да осъзнаем, че турският президент се опитва да възприеме страната си като „държава на баланс“ между Запада и Глобалния Юг. И в същото време да демонстрира на Запада, че ако Турция не бъде взета предвид, тя ще намери своето място до Китай и Русия.
Точно така възприемат ситуацията феновете на Ердоган в Турция. В изданието Aydınlık неговият колумнист Сергат Латифоглу подчертава, че решението на Ердоган е „важна стъпка за отхвърляне на веригите на Запада и развитие на икономиката, чиято динамика се засили в света през последните 10 години“. „Кандидатствайки за БРИКС, Турция направи важна стъпка към по-силна икономика и по-независима външна политика“, отбелязва наблюдателят.
Но противникът на това решение на властите, колумнистът на изданието Karar Таха Акйол, напротив, смята, че в Турция на Ердоган „няма промени нито в правната реформа, нито в областта на свободите, нито по отношение на независимостта на правосъдието, или при изпълнението на решения на ЕСПЧ и на Конституционния съд, както по принцип изисква нашата Конституция.“
„Всичко изброено по-горе“, отбелязва той. – може да подобри отношенията ни със Запада и да даде сериозен принос за икономическото развитие. В групата БРИКС, където всичко се управлява от Китай и Русия, никой не повдига въпроси като правата на човека или върховенството на закона. На правителството, разбира се, така е удобно, но през следващите години ще видим, че членството в БРИКС е грешна стъпка. Страхувам се, че щетите от него ще бъдат големи.“ Трудно е да не се съгласим с това мнение на известния турски публицист.
Защо му трябва това на Ердоган?
Възниква въпросът защо Ердоган всъщност се нуждае от кандидатстване в БРИКС или специални отношения с Кремъл – за да бъде посредник между Запада и Юга или за да избегне развитието на демокрация в собствената си страна.
Може би от страна на Запада тази ситуация изглежда точно като търсене на пътища за посредничество. Така, да речем, казва колумнистът на швейцарския Tages-Anzeiger Рафаел Гайгер, който отбелязва: „Турция се придържа към една доста проста доктрина, която може да се формулира така: ние говорим с всички. …Ако Турция се присъедини към БРИКС, тя ще стане първата страна от НАТО в редиците на тази организация. Така Ердоган балансира между блокове – подкрепя НАТО и Украйна и не губи приятелството си с руския президент Владимир Путин. …Ердоган осъзна, че ерата на западното господство остана в миналото.
Но като украински журналист, който си спомня времето на „многовекторната външна политика“ на украинския президент Леонид Кучма, все пак съм съгласен не с швейцарския, а с турския колега, който възприема кандидатурата в БРИКС като заплаха за развитието на демокрация. В крайна сметка, колкото по-близо сте до диктатори, толкова по-изкушени сте да играете по техните правила.
Източник: Виталий Портников специално за radiosvoboda.org
