Руският външен министър Сергей Лавров в своята изява припомни за т.нар. истанбулски „гаранции за сигурност“ от 2022 г., представяйки Москва не като агресор, а като „гарант“.
Тези изявления изглеждат особено лицемерни на фона на международните договори между Русия и Украйна, които Кремъл системно нарушава от 2014 година насам:
Будапещенски меморандум (1994) – Украйна се отказва от ядрено оръжие срещу гаранции за сигурност и териториална цялост от страна на Русия и другите ядрени държави. Нарушен с окупацията на Крим, войната в Донбас и пълномащабното нахлуване през 2022 г.
Договор за приятелство, сътрудничество и партньорство (1997) – предвижда стратегическо партньорство и уважение на границите. Нарушен с военната агресия срещу Украйна.
Договор за руско-украинската граница (2003) – официално определя сухопътната граница, включително Донбас и Крим като украински територии. Нарушен през 2014 и 2022 г.
Харковски споразумения (2010) – удължават престоя на руския Черноморски флот в Крим до 2042 г. Нарушени след анексията на полуострова.
Минските споразумения (2014–2015) – предвиждат прекратяване на огъня и изтегляне на въоръжение. Нарушени чрез поддържане на военни действия в Донбас и пълномащабната инвазия.
Източник: Pravda Gerashchenko
