През нощта на 19 ноември беше нанесен удар по 1046-ия център за материално-техническо осигуряване на Въоръжените сили на Русия в района на град Карачев, Брянска област. Според разпространена в медиите информация, този удар е извършен от украинските Сили за отбрана с използване на американски балистични ракети ATACMS.
Към онзи момент нямаше официални изявления нито от Вашингтон, нито от Киев относно предоставянето и получаването на такова разрешение. Въпреки това фактът, че Украйна е получила такова разрешение, беше потвърден на 21 ноември.
По команден пункт в района на село Марьино, Курска област, беше нанесен удар с британски дозвукови крилати ракети Storm Shadow, в количество от не по-малко от 10 единици.
По-рано в медиите се появи информация, че „зелена светлина“ за използване на далекобойни ракети от страна на Украйна е дадена не само за ATACMS, но и за Storm Shadow. Така, дори без официални изявления, можеше да се твърди, че медиите са прави – разрешенията са дадени, а първите удари по Русия вече са нанесени.
Процесът на получаване на разрешение от Украйна за нанасяне на удари по територията на Русия представляваше дълъг и сложен дипломатически път. Администрацията на президента на САЩ Джоузеф Байдън последователно отказваше това право на украинската страна, обосновавайки своята позиция с нежелание за „ескалация“. В крайна сметка, бяха използвани дори абсурдни аргументи от страна на министъра на отбраната Лойд Остин, който заяви, че в зоната от 300 километра от украинската граница вече няма обекти, които да оправдават използването на ATACMS.
Това беше явна лъжа, тъй като в тази зона има над 200 значими обекта, включително 16 военновъздушни бази, използвани от тактическата авиация на ВКС на Русия. Нанасянето на удари по тези обекти би облекчило значително ситуацията на бойното поле в Украйна и би подобрило отбранителните способности на СОУ.
Ударите в Карачев и Марьино показаха, че украинската страна следва именно такава последователност – атаки по складове за боеприпаси, авиобази и командни пунктове.
Въпреки това, САЩ дълго време забавяха предоставянето на това право, което доведе до значителни загуби, които можеха да бъдат избегнати. Очевидно, че това решение имаше по-скоро политически, отколкото военен характер за администрацията на Байдън.
Украйна многократно е доказвала, че Русия няма реални „червени линии“ – удари по територията на Русия, включително срещу Кремъл, не водеха до ескалация или промяна в характера на войната.
В навечерието на президентските избори в САЩ съществуваше мнение, че Байдън може да вземе това решение като своеобразна „лебедова песен“ на кариерата си. От друга страна, имаше спекулации, че новоизбраният президент, било то Доналд Тръмп или Камала Харис, ще вземе това решение.
Украйна в бъдеще вероятно ще получи от САЩ ракети AGM-158 и бомби AGM-154, за които също ще е необходимо разрешение за използване срещу Русия. Освен това, е важно да се предостави възможност за сваляне на руска военна авиация над Русия с ракети AIM-120C/D за изтребители F-16, което също ще изисква дипломатическа комуникация.
По всичко личи, че решението на Байдън поставя бъдещия президент на САЩ в положение с ограничени възможности за обрат. Това ще бъде предизвикателство за украинската дипломация, но също така е и знак за политическата зрялост на американската администрация.
Източник: Александр Коваленко
