Александър Сивилов, ръководителят на една от най-престижните катедри “Нова и съвременна история” е взел своята диплома с копирани цели пасажи за гангстерите Бони и Клайд, взети директно от Wikipedia и преведени с Google Translate, а за научен принос от журито е изтъкнато YouTube шоуто му.

В академичните среди на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се разразява бурен скандал. “Проф” Александър Сивилов, историк и координатор на проруския евразийския център VIA EVRASIA, водещ на политическия ютуб канал “Димна Завеса” представящ “другата гледна точка”, който публично обеща да възстанови МОЧА, получи престижното звание „професор“, но зад това привидно академично постижение се крият смущаващи и потресаващи факти: 

Жури от директно свързани и приближени лица, с които той има съвместни трудове и те са “оценявали” собствените им съвместни трудове за неговата професура – явни политически и идеологически мотиви в един предварително нагласен и меко казано нелеп конкурс. 

Скандал на път да прескочи границите на република България. В журито с общ състав 7 човека – 4ма са от същия университет, а трима от тях са от катедрата, на която той е ръководител и са пряко зависими от него.
Историята на неговата хабилитация е такава наглост, че звучи сюреалстично – като сюжет за „академична мафия“, в който правилата на научната етика са жертвани в името на свои хора и идеологически цели. Настоящото разследване разкрива как Сивилов стигна до професура въпреки явните нарушения – как приятелско жури с явен конфликт на интереси му постла червен килим, и какъв е залогът за академичната система и обществото. 

Александър Сивилов се явява единствен кандидат на предварително организиран конкурс за професор. Още на ниво катедра обаче среща сериозна критика. В представената от него основна монография „Гангстерите на Сухия режим и Голямата депресия в социалната история на САЩ, 1919–1936 г.“ са открити цели пасажи, преписани от английската Уикипедия. 

Това не са анонимни твърдения, а заключение на официален рецензент, който случайно се озовава в конкурса и шокиран. В своето становище доц. Борис Стоянов (становището е качено публично в сайта на Софийски Университет – препратка към файла) отбелязва „почти пълното припокриване на части от параграфите за Ал Капоне и Бони и Клайд… със секции от статиите за споменатите исторически личности от английската версия на електронната енциклопедия Уикипедия“. С други думи, текстът за двамата прочути гангстери в труда на Сивилов се оказва възпроизведен (с минимални разлики) от свободната онлайн енциклопедия Wikipedia. Рецензентът Стоянов е толкова обезпокоен от това и от други “слабости” на работата, че е категоричен в заключението си: „по-уверено и обосновано изразявам становище, че на този етап доц. д-р Александър Сивилов не следва да заеме академичната длъжност ‘професор’“. 

Той подчертава, че една професура е много повече от събиране на точки по формални показатели и че Сивилов „още не е готов“ за това звание.

Картинка: СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Борис Стоянов, щатен преподавател в Катедрата по нова и съвременна история на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на научното жури

Обикновено подобно тежко обвинение в плагиатство би трябвало да спре или поне отложи процедурата. Как обаче реагира научното жури? Вместо да препоръча допълнителна проверка или да дисквалифицира кандидатурата, мнозинството от членовете на журито пренебрегват констатациите на доц. Стоянов. 

В представените останали рецензии и становища на практика не се споменава проблемът с Уикипедия или той е омаловажен. Така, въпреки червен флаг за плагиатство, конкурсната комисия продължава, сякаш нищо не се е случило. Повече внимание се отдава на възхвала от кандидатите за научния принос на неговото политическо предаване, където хора от журито са редовни гости. В крайна сметка Александър Сивилов е одобрен и предложен за професор, а Академичният съвет на университета утвърждава избора. 

От тази ситуация изниква болезнен въпрос: Ако това се случва в най-престижния университет в държавата и то точно в катедрата по история, която формира националната идентичност – какво се случва в по-малките университети и какви преподаватели по история ще учат децата ни и на какво ? 

Приятелско жури и явен конфликт на интереси: кой оценяваше Сивилов?

Поглеждайки състава на научното жури, изплува обезпокоителна картина на множество конфликти на интереси. Вместо безпристрастни арбитри, мнозинството от оценяващите се оказват директно подчинени в катедрата, колеги в съавторство с него, членове на руския център VIA EVRASIA, редовни участници в предаването му известни със своята проруска позиция.

Ето някои от ключовите фигури:

• Проф. Дарина Григорова – известна с прокламирането на руските гледни точки, автор в руското издание на платформата “Православие”, ръководител на Център VIA EVRASIA, където Сивилов е координатор. Дарина Григорова е внучка на Митко Григоров – вторият след Живков (1961–1966), който председателства пленума – посветен на ликвидирането на България – като 16-та република на СССР. Той е съосновател на лагера на смъртта – Белене.

• Проф.Григорова заедно със Сивилов са организирали “Кръгла маса София- Москва – Петербург” като те не крият своята свързаност –  двамата са работили по множество съвместни проекти, съавторства и конференции – Сивилов и Григорова редовно участват, като коментатори в разследвания от прокуратурата за разпространение на руска пропаганда сайт Pogled .info
  (списък с научни приноси на Григорова от База данни за научната дейност на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в който се виждат съвместните статии със Сивилов – препратка). Тя е избрана като един от рецензентите в журито. Григорова и Сивилов имат дългогодишна съвместна дейност: проф. Григорова е главен редактор на алманаха „VIA EVRASIA“, а Сивилов й е заместник главен редактор. На практика, в периода 2012–2016 те са работили рамо до рамо именно по изданията на този евразийски алманах – който е приложен към кандидатурата на Сивилов и част от аргументацията за избора му. Нелепо е да се очаква от рецензент пълна безпристрастност, когато оценява собствените си трудове. Още повече, че двамата споделят сходни политически възгледи и участия в редица събития. Дарина Григорова е не само член, но и идеологически съмишленик на „евразийския“ кръг около Сивилов, което поражда съмнения дали оценката ѝ би могла да е обективна.

Картинка: списък с научни приноси на Григорова от База данни за научната дейност на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в който се виждат съвместните статии със Сивилов

• Проф. Искра Баева – утвърден русофил и дългогодишен преподавател в Софийския университет, също част от журито като рецензент. Баева е била пряко академичeско свързана със Сивилов – тя е неговата бивша преподавателка и ментор (списък с научни приноси на Баева от База данни за научната дейност на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в който се виждат съвместните статии със Сивилов и Григорова – препратка).

В рецензията си проф. Баева сама отбелязва, че Сивилов е завършил магистратура по история на Русия под нейно научно ръководство. Тя е била начален наставник в кариерата му – научен ръководител на дипломната му работа през 2003 г. Освен това, отношенията им не се изчерпват с миналото: само преди две години Сивилов и Баева заедно са издали книга, посветена на Втората световна война – Сивилов е съставител, а Баева научен редактор. Тоест, през 2023 г. двамата официално са били в ролята на съавтори (редактори) на значима научна публикация.Тя е също и редовен политически коментатор в предаването на Сивилов, член на евразийския клуб VIA EVRASIA, заедно са протестирали срещу премахването на идеологическия символ на Кремъл – МОЧА и да честват “ Дeня на победата”. Фактът, че проф. Баева е едновременно скорошен сътрудник, участник в алманаха на VIA EVRASIA и бивш научен наставник на кандидата, меко казано поставя под съмнение нейната безпристрастност. В проруска медия открихме дискусия организирана от проф. Баева съвместно с Wiki Сивилов и други двама членове на журито му.
В нейната рецензия няма и дума за „копираните“ от Уикипедия пасажи; вместо това Баева акцентира върху богатата дейност на Сивилов, включително популяризаторската и научния принос на неговото Ютуб предаване , и в крайна сметка подкрепя избирането му.

Картинка: списък с научни приноси на Баева от База данни за научната дейност на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в който се виждат съвместните статии със Сивилов

• проф. д-р Йордан Баев, външен член на журито т.е. ⅓ от тежестта на външната оценка – предвид, че е имало само 3ма “външни оценители” е човекът участвал в по-горе споменатата дискусия с проф.Баева и Сивилов.- проф.д-р Йордан Баев е известен в обществото със своите книги за КГБ в България и СССР е бил рецензент в научното жури по конкурси за академичната длъжност „доцент“ на Александър Сивилов и на д-р Дарина Григорова – на която пък в научното жури за професор открихме Александър Сивилов, като председател, а д-р Баев, като член на журито.
  Водещ и съорганизатор на събитието за представянето на книгата “Китай и Източна Европа. Исторически хоризонти” на проф. д-р Баев е именно Александър Сивилов. Абсолютно навсякъде, където книгата е в продажба в рекламата участва Александър Сивилов с хвалебствени цитати.
  
  

В тази дискусия на 9ти май 2020г. участват Александър Сивилов, Искра Баева, Дарина Григорова и  Йордан Баев

През годините проф. Д-р. Баев е участвал в различни събития обвързани с проф. Wikipedia или с членове на журито.
Важно е да се отбележе, че в рецензията му за професурата на Сивилов той изтъква в официалното си становище по адрес на Сивилов, като причина за положителната си оценка: „Участвал е в международен дипломатически семинар,организиран от Фонда „Горчаков“ в Москва”; “От 2011 г. е координатор на Център VIA EVRASIA”. Също не пропуска да отбележе “научния” принос на YouTube предаването на Сивилов – той посочва още в официалната си рецензия – „Две от статиите са публикувани на английски език в периодичното издание Алманах VIA EVRASIA, а един от материалите е под печат. “ – Това ни навежда към мисълта, че А.Сивилов използва позицията си за саморецензиране / самопромоция, предвид процеса по хабилитиране, прояваме съмнение за съществуване на независима рецензия в Евразийския Център – Via Evrasia. На жаргонен език казано, издава сам нещата, които пише и после ги използва все едно други са го публикували, защото е написал нещо смислено.

• Доц. Гергана Алексиева – преподавател в катедра „Нова и съвременна история“ на СУ и член на журито – е пряко подчинена на ръководителя на катедрата доц. Сивилов от 2019 г. Очевиден конфликт на интереси: тя оценява началника, от чиято благосклонност зависят кариерните ѝ перспективи.
  В становището си Алексиева не засяга етичните въпроси и обвиненията в плагиатство, ограничавайки се до мнението изложено от другите членове на Via Evrasia и катедрата по История. Не изразява никаква критика към кандидатурата, конфликтите на интереси с които е запозната, защото е от същата катедра или пасажите от Уикипедия.
  
  
  
  На снимката Гергана Алексиева, Александър Сивилов и Дарина Григорова през 2018г.

В качеството си на председател на комисията акад.Илчев дава възторжена рецензия, като декларира, че „убедено ще гласувам за избора му за професор“ и дори приканва останалите членове на комисията да сторят същото. Фактът, че тъкмо екс-ректорът – известен с това, че през 2014 г. поиска намеса на прокуратурата и полицията срещу протестиращи студенти окупирали университета, за да защити правителството на Орешарски в нарушение с всички световни принципи на политическа автономия на университета- поражда основателни съмнения за влияния и зависимости с политически кръгове и покровителство над определени кандидати.

Медийна дейност вместо наука: YouTube каналът като академичен „принос“

В обобщение, научното жури, което би трябвало да е арбитър на истината и качеството, изглежда се е превърнало в клуб на приятели и съмишленици. Шест от седем члена явно или пряко свързани със Сивилов, или зависими от неговия кръг, затварят очи за проблемите и му осигуряват мнозинство. Единственият „чужд“ глас – този на доц. Стоянов, бива заглушен. Това е смразяващ пример за академична солидарност на база лоялност, а не на база истина. Когато близки колеги, ученици и съратници оценяват свой човек, системата на контрол и качество се компрометира. В случая „професор“ Сивилов е по-скоро продукт на тази схема, отколкото на изключителни научни постижения.

Един от най-странните аспекти на защитата на Сивилов е изтъкването на неговата медийна активност като част от квалификациите му. В академичните среди научните звания се базират на изследвания, публикувани трудове, цитирания, преподавателски опит. В случая с Александър Сивилов обаче, неговите поддръжници акцентират и върху ролята му на журналист, ютюбър и популяризатор. 

Проф. Искра Баева в рецензията си отделя място да похвали факта, че Сивилов има „определена специфика“ като университетски преподавател, понеже е бил журналист, и че „продължава да съчетава историческите си знания с популяризаторска дейност“. Тя изброява как през 2019 г. той е автор в списание „A-specto“ (скандално известно издание с проруско съдържание), как е бил водещ на историческо предаване по телевизията на една партия, как е автор на рубрика в националното радио, и накрая подчертава: „продължава от 2022 г. до днес да прави популярни предавания в своя YouTube канал за история и политика ‘Димна завеса”.

Тази информация несъмнено е вярна – „Димна завеса“ е каналът на Сивилов в YouTube, където той редовно публикува видеа, интервюта и анализи по история и актуална политика. Каналът е придобил популярност (десетки хиляди абонати) с изразено проруско звучене и критика към Запада. Сред видеоматериалите му се открояват заглавия като „НАТО няма да ни защити“ (с внушение, че България не била защитена от алианса), „Русия не е заплаха за Европа“ (опровергавайки доминиращото мнение за руската агресия) или твърдения от сорта „ЕС заприлича на СССР“ (реторика, популярна в евроскептичните и кремълски среди). В предаванията му редовно гостуват същите негови съмишленици – например проф. Дарина Григорова, която пред него разказва как „само руската армия ни е освобождавала“, журналистът Мартин Карбовски с провокативни сравнения, или проф. Нина Дюлгерова с геополитически коментари, Искра Баева, противници на еврото напр. доц. Г.Сарийски или членове и активисти на ПП”Възраждане”, като един от тримата евродепутати гласувал против резлюцията за украинските деца Петър Волгин – всички те са известни в публичното пространство със своето критично отношение към Европа и участие в руската хибридна мрежа за дезинформация. 

Въпросът е: от кога популяризирането на определени идеологически тези в YouTube се счита за научен принос? Безспорно е полезно учените да общуват с широката публика и да популяризират историята. Но в случая „Димна завеса“ не е просто образователен канал, а платформа за пропагандни внушения, обвити в исторически разказ. Да се изтъква подобна дейност в рамките на конкурс за професор е най-малкото спорно. Това е все едно медицински факултет да хабилитира лекар, защото успешно води телевизионна рубрика с непроверени лекове – подменя се критерият от научен на популистки. 

При Сивилов от един момент сякаш академичната продукция е недостатъчна, затова се прибавя „медийният му актив“, – че е известен YouTube водещ. Тази подмяна на ценностите не бе отчетена като проблем от журито – напротив, представена е едва ли не като достойнство. Остава горчивият привкус, че титлата „професор“ се е превърнала и в пиар инструмент: ползва се както за да се легитимират медийните изяви на Сивилов, така и обратното – медийната му разпознаваемост да оправдае титлата. Това е опасен прецедент, при който границата между учен и пропагандатор се заличава.

Евразийската мрежа VIA EVRASIA: руският въздушен коридор към университета

Централна роля в тази история играе Евразийският център VIA EVRASIA – организация, около която гравитират повечето действащи лица. VIA EVRASIA е създадена като уж научен център за изследвания на Евразия, Русия, Източна Европа и т.н. В ръководството и екипа ѝ откриваме същите имена: проф. Дарина Григорова (ръководител), доц. Александър Сивилов (координатор), проф. Искра Баева (член на колегията), както и други известни с проруски позиции фигури като проф. Нина Дюлгерова и доц. Евгений Кандиларов. На практика това е ядро от хора, споделящи една идейна платформа – прокарване на „евразийски“ (често съвпадащи с официалните руски) гледни точки. Не е учудващо, че именно членове на този център са били в журито на Сивилов и са го подкрепили. Те не крият симпатиите си: в уводни думи на сайта на VIA EVRASIA се обявява фокус върху Русия и Евразия, а сред „приятелите“ на проекта личат връзки с руски институции – например Фонд „Горчаков“ (руска държавна фондация за външна политика) фигурира сред препоръчаните партньори. С две думи, VIA EVRASIA е интелектуален проводник на руско влияние, действащ под шапката на академична инициатива.

За Александър Сивилов участието във VIA EVRASIA е било трамплин в кариерата. Там той се утвърждава, публикува статии (в алманаха на центъра), организира конференции, дори получава проекти с финансиране от българския Фонд „Научни изследвания“, които координира от името на центъра. Идеологическият кръг около центъра очевидно е имал интерес да наложи „свой човек“ на професорска позиция в университета. Това им дава още по-голяма легитимност и достъп до ресурси – професор в СУ е авторитет, който може да влияе на студенти, медии и политики. В контекста на продължаващата война на Русия в Украйна и засилената геополитическа конфронтация, фактът, че в най-престижния български университет се бетонира група, пропагандираща руските наративи, е тревожен сигнал. Това е „меката сила“ в действие: не чрез директна намеса, а чрез изграждане на агенти на влияние в академичните среди, които постепенно да насочват общественото мнение в удобна за Кремъл посока.

Дарина Григорова, Искра Баева и компания от VIA EVRASIA години наред използват университетската трибуна и научни форуми, за да легитимират идеи, близки до руската пропаганда. Те, разбира се, биха нарекли това „алтернативен поглед“ или „плуралистичен дебат“ по историята и съвременната политика. Проблемът е, че при отслабени академични стандарти – какъвто е случаят с хабилитацията на Сивилов – тези идеи не се изправят срещу критичната проверка на научния метод, а се промъкват в лекции, публикации и масмедии като равностойни на конвенционалната историческа истина. Когато плагиатството се прощава, защото служи на „правилния“ идеологически разказ, това значи, че науката отстъпва място на политическата целесъобразност. VIA EVRASIA, с мрежата си от свои хора в академията, практически създава паралелна система на академична власт, която може да надделее над обективните критерии. Това е опасен феномен, който наблюдаваме в нашия случай.

Залогът: академична корупция и заплаха за обществения интерес

Случаят „професор Сивилов“ далеч не е само битов спор между учени кой е по-достоен. Тук става дума за корозия на самите устои на висшето образование и науката в България. Този скандал има такива измерения, че е възможно да рефлектира на международните позиции на университета и рейтингите му. Копие от пълното разследване е преведено и изпратено до международните партньори на университета.
Когато плагиатството – една от най-тежките академични грехове – остава ненаказано, се подава сигнал към всички, че почтеността е опция в СУ, а не норма. Че може да препишеш от интернет, дори от WikiPedia и да преведеш с Google translate – да не познаваш в дълбочина тематиката (както отбелязва доц. Стоянов за повърхностното познаване на криминалната история на САЩ от Сивилов) и пак да станеш професор, стига да имаш „правилните“ връзки. Това е академична корупция в най-чист вид – не финансова, а корупция на принципите. Днес е Сивилов, утре ще е друг, и лека-полека престижът на званието „професор“ ерозира до нула. Някога българската наука имаше авторитет, изграден с десетилетия труд и строгост. Ако позволим подобни фарсове да продължават, утре всеки „псевдоучен“ с политически гръб ще може да се окичи с титла, но и същата пракрита може да бъде използвана за възпиране на развитието на идеологически опоненти. 

Не по-малко тревожен е политическият и обществен риск. Когато проруски настроени лица с готовност да нарушат етиката се окопават в академията, университетът рискува да стане троянски кон. От катедрите започват да се преподават едностранчиви версии на историята, омаловажават се престъпленията на тоталитарни режими, оправдават се имперски политики. Студентите, вместо да получат обективно знание и умения за критично мислене, биват подмамвани зад „димната завеса“ на пропагандата. Днес са в аудиториите, утре – в журналистиката, дипломацията, образованието. Така вредните внушения се мултиплицират из цялото общество. В ситуация на война в близост до нас, подобна пета колона в академията не е просто вътрешен проблем на университета, а въпрос на национална сигурност. Ако утре общественото мнение бъде манипулирано така, че да отслабне подкрепата за стратегическите ни съюзи или да се оправдаят чужди агресии, един от виновниците ще е именно провалът да опазим университетите си от политическо влияние и псевдо-наука.

Скандалът с хабилитацията на Александър Сивилов е повече от личен казус. Той е симптом за системен проблем. Видяхме как в неговия случай се съчетаха всички болести: плагиатство, шуробаджанащина, идеологическа пристрастност, бездействие на институциите. Същевременно, той може да бъде и пробуждане. Широката общественост вече научава за тези нередности – чрез медийни публикации, социални мрежи, а дори и настоящата статия. Гневът на академичната общност и на гражданите набира сила. Това не трябва да остане поредната история, която да отшуми. Напротив – необходима е спешна реакция и конкретни мерки, за да се разплете тази схема и да се предотвратят бъдещи подобни случаи.

Време за действие: настояваме за прозрачност, проверка и санкции

Никой университет, особено най-старият и авторитетният у нас, не може да си позволи да игнорира такова петно. Настояваме за решителни стъпки от страна на компетентните органи и академичното ръководство:

• Независима проверка от Министерството на образованието и науката (МОН): МОН следва незабавно да се самосезира и да извърши подробна проверка на конкурса за професор в Историческия факултет. Необходимо е да се изследва доколко са спазени всички законови процедури, имало ли е конфликт на интереси в журито и дали сигналите за плагиатство са били надлежно разгледани. Ако се установят нарушения, МОН трябва да изиска от университета да анулира или преразгледа резултатите от конкурса.
  
• Антиплагиатна експертиза на трудовете на Сивилов: Специализирана комисия или софтуерна проверка да анализира двете монографии и статиите, с които Сивилов се хабилитира. Откритите от доц. Стоянов съвпадения с Уикипедия са само върхът на айсберга – трябва да се види дали няма и други неправомерно заимствани текстове. При потвърдено плагиатство, академичната титла следва да му бъде отнета, съгласно закона и правилниците. Подобен прецедент вече имаше в България – научната общност трябва да покаже нетърпимост и към този случай, за да защити името си.
  
• Прозрачност на решенията и протоколите: Софийският университет дължи на обществото пълна прозрачност за този конкурс. Да се публикуват стенограмите или поне подробни протоколи от заседанията на журито – какви въпроси са дискутирани, как е гласувал всеки член, как са аргументирани позициите. Само светлината върху процеса може да разсее съмненията за задкулисни уговорки. Ако всичко е било честно – няма от какво да се боят. Ако обаче се крият зависимости, те рано или късно ще лъснат, затова по-добре университетът сам да извади фактите наяве.
  
• Оценка на евентуален конфликт на интереси и санкции: Следва да се прецени дали участието на лица като проф. Григорова и проф. Баева в журито не е нарушило етичните норми, предвид тяхната тясна свързаност с кандидата. Университетът има Комисия по академична етика – нека тя се произнесе. При установен конфликт, да се наложат съответните наказания: от забрана тези лица да участват в други журита за определен период, до дисциплинарни мерки, ако са укрили умишлено информация (например за плагиатство). Това ще покаже, че СУ държи на принципността повече, отколкото на удобството да си „затвори очите“.
  
• Гаранции за бъдещи конкурси: Настояваме СУ да ревизира правилата си, за да предотврати повторение на подобен случай. Например, да се въведе изискване в журита да не се включват хабилитирани лица, които през последните 5 години са били в близки научни отношения (съвместни публикации, проекти) с кандидата. Да се засили тежестта на външните оценители и отчетността им. С други думи, да се укрепят „предпазните клапани“ на системата, за да не може един кръг да монополизира решението.
  

Настоящият скандал трябва да се превърне в преломен момент, а не в подминат инцидент. Университетската общност – преподаватели, студенти, възпитаници – вече изразява възмущението си в социалните мрежи и академични форуми. Ние, обществото, трябва да им пригласяме, докато не се постигне справедлив резултат. Защото каузата е обща: чистота на академичните редици, защита на образованието от корупция и влияние, утвърждаване на истината над лъжата.

Не бива да позволим „професор Уикипедия“ да остане символ на победата на измамата над заслугата. Българското висше образование има нужда от катарзис – и той започва с нетърпимост към такива случаи. Ако искаме дипломите и титлите от нашите университети да тежат наистина, трябва да покажем нулева толерантност към академичната измяна. Това не е просто история за един човек – това е битка за душата на университета и за посоката, в която ще се развива обществото ни. Време е да дръпнем завесата – димната или друга – и да потърсим сметка на виновните. Истината и почтеността трябва да възтържествуват над шуробаджанашката лъжа, защото в противен случай губим всички.

Обществото гледа към институциите – нека те покажат, че са на висотата на мисията си. Софийският университет дължи на името на своя патрон св. Климент Охридски и на 130-годишната си история една честна развръзка на тази сага: академичното звание да се присъжда само на достойните, а манипулаторите да бъдат разобличени и отстранени. Това ще бъде знак, че все още има надежда за българската наука и просвета, и че никаква „димна завеса“ не може да заглуши гласа на истината.

Скандалът около Александър Сивилов е предупреждение – но и шанс за пробуждане. Нека го използваме.

Източник: BG Elves и Red Pirates