Според данни на Reuters, базирани на анализа на швейцарската компания ch-aviation, през 2025 г. в Русия е произведен само един от планираните 15 комерсиални самолета.
От началото на 2022 г. Русия е продала едва 13 нови самолета – 12 Sukhoi Superjet и 1 Тu-214, използван от първия вицепремиер Денис Мантуров.
За сравнение, през 2021 г. руските авиокомпании получават 52 нови самолета, включително 27 Airbus, 3 Boeing и 22 Superjet (с чуждестранни компоненти).
През юни 2022 г. шефът на „Ростех“ Сергей Чемезов обяви амбиция до 2025 г. да бъдат произведени над 110 самолета МС-21, Тu-214 и IL-114, и около 500 до 2030 г.
Оттогава целите бяха многократно ревизирани – планираните доставки за 2024–2025 г. паднаха от 171 на 21 самолета.
На 5 август 2025 г. Чемезов призна пред премиера Михаил Мишустин, че серийното производство на МС-21, SJ-100 и IL-114 ще започне едва през 2026 г., с две години закъснение.
Новият МС-21, изграден изцяло от руски части, е значително по-тежък от модела с вносни компоненти, което намалява пробега и горивната ефективност. Поради това авиокомпаниите проявяват неохота да го купуват.
- Санкции – западните ограничения, наложени заради войната в Украйна, блокираха достъпа до вносни самолети и резервни части. Руският пътнически флот днес разполага с около 700 самолета, повечето Airbus и Boeing. През 2024 г. Русия е похарчила поне 300 хил. долара за внос на резервни части.
- Финансови затруднения – високите лихвени проценти правят финансирането на нови проекти изключително скъпо.
Един единствен произведен самолет за годината показва реалното състояние на руския авиосектор – блокиран, технологично изостанал и неспособен да осигури дори минимално изпълнение на плановете. Кремъл демонстрира самоувереност за „технологична независимост“, но производството остава само на хартия.