В опит да противодействат на масираното използване на FPV-дронове от украинска страна, руските окупационни войски продължават да импровизират с нетипични оръжия. Последното нововъведение е използването на авиационния четирицевен картеч ГШГ-7,62, който по същество е предназначен за бордово въоръжение на хеликоптери и самолети.
Този оръжеен „гомункулус“ – термин, който вече се използва в руски военни блогове за подобни нелепи хибриди – се поставя на подвижни наземни огневи платформи. Използването му обаче предизвиква съмнения за реалната ефективност, особено по отношение на стабилизацията по време на стрелба, която е крайно съмнителна при този тип конструкция.
Картечът ГШГ-7,62 е разработен в края на 70-те години от Конструкторското бюро по приборостроене на МОП и е приет на въоръжение през 1979 г. Той е известен със своята висока скорострелност, но никога не е бил предназначен за наземно използване.
Нужда от оръжие и дефицит в арсенала
Тази импровизация е показателна за острия недостиг на класически тежки картечници в руските бойни подразделения. Възниква логичен въпрос – къде са изчезнали традиционни системи като ДШК, НСВ-12,7, или дори прословутият „непревземаем“ 6П50 „Корд“?
Липсата на достъпни решения кара руснаците да прибягват до адаптацията на оръжия като ЯкБ-12,7 – друг авиационен картеч, който наскоро бе видян в употреба срещу украински дрон в реална бойна ситуация. Видео от този случай показваше колко неефективно може да бъде подобно оръжие в неадаптирана среда.
Нови амбиции: 12-ти калибър и “Арена-М”
Руските технолози очевидно работят върху създаване на специален боеприпас от 12-ти калибър, предназначен за използване с ГШГ-7,62 и ЯкБ-12,7 срещу FPV-дронове. Планира се и интеграция със система за управление на огъня “Арена-М”, която поначало е разработена за защита на бронирани машини.
Идеята е интересна от инженерна гледна точка, но практическата реализация изглежда малко вероятна в краткосрочен план, особено предвид дългогодишните проблеми на руската промишленост със създаване на стабилно работещи бойни модули. Наблюденията и видеодоказателствата, включително неуспешните тестове с ЯкБ-12,7, потвърждават тези съмнения.
Извод: симптом на дефицит, не на иновация
Тези експериментални подходи не са израз на техническа иновация, а по-скоро симптом на дълбоки проблеми с наличността на адекватно оръжие в окупационните сили. Руското командване очевидно се опитва да компенсира липсата на ефективни и стандартни стрелкови системи чрез „пришиване“ на авиационно въоръжение към наземни платформи.
„Герасимов! Белоусов! Къде е ‘Дашката’?“ – с този ироничен въпрос завършват все повече руски коментари, изразяващи недоумение от въоръжаването на фронта с оръжия, които нито са предназначени за това, нито функционират адекватно в реални бойни условия.
Източник: Александр Коваленко
