Ако опитите за поставяне на нов лидер предизвикат разцепление в чеченския елит, това вероятно ще се превърне не само в политически, а и във въоръжен спор.
Ако последните съобщения, че чеченският лидер Рамзан Кадиров е неизлечимо болен са верни, тогава наложеното от Путин урегулиране на гражданската война и бунтовете след втората чеченска война (1999-2009 г.), когато той подкрепи силовака, за да поддържа насилствен мир, вместо да потърси фундаментално решение на проблема с недоволството в региона, ще бъдат застрашени.
Смъртта на Кадиров може да хвърли Путин в нова война – пише наблюдателят Марк Галеоти за The Sunday Times.
Трудното положение на Кадиров свидетелства за значително по-широкия стрес в политическата система на Путин и за последствията от решенията, които той взе през 2000-те години.
През 2019 г. се появиха съобщения, че Кадиров е бил диагностициран с панкреатична некроза. Миналата година здравето му сериозно се влоши и главата на Чечня периодично пребиваваше в болница в състояние на медикаментозна кома. По време на редките си публични изяви той говореше неразбираемо, лицето и стомахът му се подуваха.
Чечня отдавна е трън в очите на Москва, която беше усмирена само благодарение на комбинацията от най-жестоки репресии и постоянни подкупи на новия чеченски елит. Предвид другите настоящи кризи, Путин ще се опита да организира плавна приемственост. Кадиров, който наследи баща си, се надяваше да създаде династия, като издигне най-големия си син Ахмат. Той обаче е само на 18 години. И въпреки че това не попречи на баща му да назначи Ахмат за министър по въпросите на младежта на Чечня, според закона главата на Чеченската република трябва да е на поне 30 години.
Вместо това, изглежда сега лидер е командващият чеченските наемни части “Ахмат” в Украйна, генерал-майор Апти Алаудинов. Москва гледа на него като на човек, с когото могат да работят. Но има и други хора, по-близки до главата на Чечня, които може би смятат, че имат повече права. Например братовчедът на Кадиров Адам Делимханов от 2007 г. е представител на Чечня в Държавната дума на РФ и има свои въоръжени отряди.
Ето защо вероятната смърт на Кадиров е толкова важна. Стабилността в Чечня беше купена след войната както чрез огромни федерални субсидии – за подкупване на Кадиров и останалата част от чеченския елит – така и чрез балансиране на терора между съперничещи си въоръжени лагери, които се заклеха във вярност на Кадиров, но не се доверяват един на друг.
Ако опитите за поставяне на нов лидер предизвикат разцепление в чеченския елит, това вероятно ще се превърне не просто в политически, а и във въоръжен спор. По думите на един руски политически коментатор, “там има твърде много хора с оръжия и обиди, за да се предположи, че ситуацията няма да стане кървава”.
Ако това се случи, ще постави Путин пред ужасна дилема и то във възможно най-неподходящия момент.
Зад изявленията на Кадиров за подкрепа на Путин винаги е имало скрит подтекст: без мен може да се сблъскате с трета чеченска война. При всеки опит да се намалят федералните субсидии, които съставляват повече от 80% от бюджета на Чечня (и позволяват на Кадиров и неговите приближени да живеят комфортно), той в умерена форма заплашва да подаде оставка.
Умиротворяването на Чечня и предотвратяването на разпространяване на нестабилност в останалата част от размирния Северен Кавказ, почти сигурно ще изисква значително разполагане на руски войски. Путин би могъл да се обърне първо към военизираната Национална гвардия, която е голяма и добре въоръжена, но ако се вземе предвид миналия опит, това няма да е достатъчно.
В този случай Путин ще трябва да избира между два еднакво трудни варианта: да отклони войски за защита на Чечня с цената на загуба на инерция в Украйна, или да остави подразделенията в Украйна с риск да загуби Чечня и да дестабилизира ситуацията в Северен Кавказ.
За да бъдем честни, трябва да се отбележи, че много руснаци биха се радвали да „загубят“ Чечня, но самият Путин, мислейки за собственото си политическо и историческо наследство, едва ли ще се радва да се откаже от територия, завоюването на която отне на Русия повече от два века.
Чечня трудно може да бъде смятана за типичен регион на Руската Федерация, но в много отношения това е само първият и най-драматичен от редица назряващи проблеми, създадени от решенията, взети от Путин много по-рано, при формирането на неговата държава.
През 2000-те години той предполагаше, че винаги ще разполага с достатъчно ресурси, за да възнаграждава послушните местни лидери и губернатори, и достатъчно власт, за да накаже проблемните.
Каквито и да са опитите на Путин да създаде някакъв култ към личността и историческа легитимност, неговата система по същество се основава на наемане на лоялността на елитите, като им предоставя възможности да се обогатяват чрез корупция и присвояване.
Сега обаче времената са по-трудни, така че трябва да се вземат твърди решения – някои лидери и региони все още са добре хранени, докато други всъщност са поставени на сухи дажби.
Превод: Desislava Jovanovich
Автор: Марк Ворошилов за Диалог.ua
