Автори: Доротея Николова , Олександр Барон, Румен Сарандев
Когато бях по-млад, на всяко семейно събиране баба ми – преживяла Гладомора и Втората световна война – вдигаше наздравица с чашка водка с думите „Да пием за това да не познаете какво е глад и война!“.
Докато разказва това, Сергий Гуцалюк – пенсиониран военен ветеран от Одеса – носталгично се усмихва.
В рамките на няколко години той става свидетел и на двете.
През 2014 г. след окупацията на Крим от Русия, в края на активната си военна кариера, Сергий е един от няколкото хиляди украински военни, които воюват в Донбас.
Осем години по-късно конфликтът разгорял се след т.нар. Евромайдан (протестите на Майдан незалежности в Киев и свалянето на проруския тогава украински президент Виктор Янукович), довел до незаконните Донецка и Луганска народни републики и руската окупация на Крим, и „замръзнал“ с подписването на Минските споразумения, прераства в пълномащабна война, която Русия започва срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.
Частта на Сергий воюва край Мариупол, където е ранен – в знаковите сражения през май-юни и през септември 2014 г., когато се проваля първият, в рамките на войната, опит на руснаците да завземат приазовският пристанищен „Град на Мария“.
Мариупол се оказва обречен на унищожение осем години по-късно, когато Сергий Гуцалюк преживява реминисценцията от баба си и по отношение на глада.
В първите дни на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, в държавата, която заедно с Русия към този момент държи 30% от световното производство на пшеница и зърнени култури… няма хляб.
Днес хляб има, но в началото беше предизвикателство, припомня си Сергий.
Във Ветеранския център, където той е ангажиран от 2019 г. и който е създаден с идеята за подкрепа на ветераните от войната в Донбас, действащи военнослужещи и семейства на загинали, пленени или изчезнали, ежедневно преминават по 30-40 души. Повече мъже, но има и жени. С всеки се работи индивидуално, но има и общи срещи – всяка сряда. Оказват психологическа подкрепа, съдействат с институциите или за рехабилитация, правят и изнесени срещи на различни места в Одеска област.
В началото на войната преди 10 години нямаше разбиране за ветераните, днес всички говорят да се подпомогнат, уточнява Сергий и разказва за нашумяло в началото на лятото tik-tok видео на украински войник с ампутиран крак, завърнал се на фронта.
Имаме момчета с ампутирани два и повече крайници, чиято сила на духа е по-висока от на тези, които имат ръце и крака. Дори и най-силните духом обаче имат нужда някой да ги изслуша, а един ветеран може да разбере друг много повече от който и да било друг, казва Сергий.
Като ветеран военен психолог, по отношение на рехабилитацията той прилага практики от цял свят, особено от страни във война – като Израел например, или някои от страните от НАТО вкл. България.
И понякога в такива срещи споделя и за наздравицата на баба си.
Хлябът има огромно значение за нас, за украинската култура, посочва Олександр Б., един от хората, които стоят зад проекта Bake for Ukraine, мобилни пекарни, които се инсталират на различни места, предимно в Южна Украйна, предлагайки прясно изпечен хляб по стара украинска рецепта в помощ на хора, загубили всичко в рамките на войната.
Bake for Ukraine се появи в отговор на желанието ни за живот, за връщане на нормалността, за намиране на начин, по който да бъдем полезни, разказва Олександр.
Преди години работел в компания, осигурявала продукция за ресторантската индустрия. Войната разселила бившите му колеги – предимно жени, из Европа. Част от тях, които след февруари 2022 г. се оказали в Берлин, започнали да пекат хляб, а събраните пари да пращат в подкрепа на военните на фронта.
Бях възхитен, казва Олександр.
Разположени във фургони, изработени по време на Студената война за нуждите на Швейцария, мобилните пекарни включват всичко необходимо за омесването, втасването и изпичането на 200 хляба с квас в рамките на ден.
Извадени от резерва, в началото на 90-те години на миналия век около 30бр. били дарени на Украйна. За няколко месеца активно търсене Олександр открива на различни места в родината си по-малко от половината. Един от фургоните-пекарни се оказал в украинското дунавско пристанище Измаил.
Отидох, видях го, тествахме дали всичко работи, след което го купихме и го докарахме в Одеса, а след това и в Николаев/Миколаив.
Занесохме хляба на войниците и усетих как душата ми ликува – от това, че можем да направим нещо толкова малко и в същото време толкова прекрасно и значимо.
Казваш си „Какво толкова? Хляб!“, но има ли нещо по-светло от вкуса на прясно изпечен хляб с квас?, пита реторично Олександр.
Целият екип на Bake for Ukraine – в Украйна, в Германия, а от няколко месеца и в Съединените щати, е от доброволци. До момента са събрали и дарили повече от 240 хил. евро.
В Bake for Ukraine месенето и изпичането на квасен хляб вече се ползва и като терапия за пострадали от войната и е стъпка от завръщането към усещането за нормалност.
Подобни малки детайли са онова, което крепи духа на украинците и рисува картината на тяхното разбиране за това, че животът трябва да продължи по най-добрия начин, въпреки войната.
Всеки ден в Украйна след 24 февруари 2022 г. започва с обобщение на унищожените от украинските ВВС ракети и шахеди.
Точно в 9 всяка сутрин има минута мълчание в памет на загиналите.
Заради финансовите трудности, предизвикани от войната, обменните бюра не показват на публично място валутните курсове, за да няма допълнителен психически натиск.
Счупените прозорци се обковават с нови талашитени и дървени плоскости в очакване на по-спокойни времена за подмяна. Където е възможно, стъклата на прозорците се подменят. В места като Изюм понякога и по шест и повече пъти.
Из обществените пространства се садят цветя, които се плевят и поливат постоянно.
Тротоарите са изтесани, а бордюрите им продължават редовно да се белосват.
Откриват се малки бизнеси. Своеобразен бум на предприемачеството, основно в сферата на услугите, хранителната индустрия, военните и IT проекти. Едва ли не всеки, който е мечтал да направи нещо свое, започва да реализира мечтите си, защото утре може и да няма за кога.
Рецептата, която се ползва в Bake for Ukraine е на обреден хляб от Херсон.
Познат е като Херсонска палянѝця(на него е кръстена и „тайнствената ракета-дрон с далечен обсег, разработена от украинската военна индустрия – бел.а.) – много вкусен, дъхав хляб, с мляко и съвсем малко захар. Идеята ни е да върнем културата на истинския украински квасен хляб, но и с него да нахраним – физически и с топлина, хората, които имат нужда от това.
Там, където има разрушения, няма ток и вода, където има риск и не всички са оцелели, където дори нямат възможност да се хранят с топла храна.
Тази война показва отново онова, за което ни разказваха нашите баби, че храната и гладът са оръжие, че няма нищо по-важно от това да не сте гладни, да имате какво да ядете, казва Олександр.
Доклад на Международната правозащитна организация Global Rights Compliance, цитиран от Ройтерс, сочи, че след началото на войната руснаците умишлено систематично са използвали глада и липсата на храна като военна стратегия срещу цивилното украинско население. Това важи особено по време на близо тримесечната обсада на Мариупол през пролетта на 2022-ра година. Руските войски са прекъсвали пътищата за евакуация и са блокирали достъпа на хуманитарна помощ, пише още в документа, оповестен през юни 2024 г.
Тактиката на глада като оръжие е добре позната в нашата история, посочва историкът и преподавател в Одеския педагогически институт Олександр Середа.
В рамките на по-малко от 40 години през XX век, населението на Украйна преживява три Гладомора.
Големият епрез 30-те години на XX век, при който умират до към 7 млн. души по най-песимистичните оценки. По-малко известни са първият, през 1921-22 г. при въвеждането на съветската Нова икономическа политика (НЕП), и последният, на който още има живи свидетели. Познат под името Бесарабски гладомор, той е през 1946-48 г. и обхваща основно района на Южна Украйна. Отделно са гладните години на Втората световна война, когато територията на Украйна е окупирана 100%, за сметка на само 5% от тази на Русия.
Наративът украинците да бъдат определяни като нацисти също е използван преди, посочва Середа и дава за пример как в края на 70-те години на миналия век по времето на бившия Съветски съюз българското етническо малцинство започва да настоява за достъп до българско образование и култура. Тогава руснаците започват да се обръщат към него като “български нацисти” и депортират голяма част от протестиращите българи в Сибир.
Знаем за какво се борим и какво е заложено на карта, посочва Алексей Куцарев, украински етнически българин, чиято фамилия обработва около 10 000 дка в района на Арциз в затворен цикъл на производство, зърно-брашно-хляб.
От тяхното брашно се прави херсонската паляниця на Bake for Ukraine.
В земеделието, традиционно заемащо по-голямата част от Южна и окупираната в момента Югоизточна Украйна, има огромен недостиг на механици, шофьори и елтехници, много от работниците са на фронта по дългата над 1000 км. фронтова линия.
Наемаме повече жени, съобразяваме се с режима на тока – не е лесно, но адаптирахме живота си, посочва Куцарев, който в началото на войната изкупува бизнеса по производство на лаваш – традиционен арменски и арабски хляб от сирийски бежанци, приютили се в Одеса след началото на войната в Сирия и принудили се да бягат и от войната в Украйна.
Вярвам в тази държава, обяснява Kуцарев разкривайки защо продължава да развива нови бизнеси.
Днес лавашът, който той произвежда, е в основата на възраждането на интереса към традиционната бесарабска кухня – микс от украински, татарски, български, гагаузки, гръцки, турски и прочие ястия. Резервациите в ресторантите на Одеса, където такава се предлага, се правят дни напред.
Честите сирени за въздушна тревога и отбой, понякога с разрушения и загинали, включително деца, и комендантският час от полунощ до 5 ч. сутринта са сред малкото индикации за войната.
Промени се мащабът ни на работа, споделя Марина Аверина – подполковник към Главното управление на Държавната служба за извънредните ситуации (ДСИС) в Одеска област – и това, че понякога колеги загиват.
Стандартният алгоритъм на ДСИС предвижда спасителите да изчакват отшумяването на въздушната тревога.
Понастоящем спасителите изчакват отбой само при ударени инфраструктурни обекти. При ударени жилища започват работа веднага, дори по време на въздушно нападение, въпреки че има случаи, когато руснаците атакуват повторно с цел да убият повече хора и нанесат повече разрушения.
Но можеш ли да си в убежище, знаейки че хората се нуждаят от помощ или викат под отломките?, пита Марина и разказва за атаката от 29 декември 2023 г., когато при масиран руски ракетен обстрел, след удар по жилищен блок с няколкостотин апартамента – част от затворен комплекс, загинаха двама, а повече от 15 души бяха ранени.
В един от апартаментите в ударената сграда беше семейството на колега пожарникар на смяна, който влезе в горящата близо 30-етажна сграда, за да спаси и семейството си, разказва Марина.
Заради конструктивните нарушения по носещите стени, блокът вече е негоден за обитаване.
ДСИС е сред службите, в които не липсват желаещи за работа въпреки рисковете – под нейната шапка освен пожарникарите са също така водолазни и сапьорски отряди, и въпреки огромната бежанска вълна след началото на войната и големия брой воюващи на фронта.
От ДСИС на Украйна обаче разчитат и на доброволни пожарникарски подразделения.
Доброволците в Украйна са общността стояща в основата на огромен брой инициативи, в които с малки стъпки се работи за възстановяването на страната дори в условията на военно положение.
Тил, който продължава да е незаобиколим фактор с изключително значение.
Само в Одеса в началото на войната се откриват и работят 126 доброволчески центъра.
В около 100 пъти по-малкия по население Болград, в сутерен в центъра няколко пъти седмично се събират жени, за да плетат маскировъчни мрежи за армията. Познати са като „Ангелите на Болград“. Няколко бригади жени работят върху корда, изплитана ръчно от незрящ младеж. И така вече трета година, разказва Оксана Килафли. Съпругът ѝ е етнически българин, военен, бивш командир на 88-ми батальон към 35-та бригада на Морската пехота, който понастоящем е на фронта в Източна Украйна.
В близост до тях, деца в тийнейджърска възраст рисуват тубуси, които след това продават. Парите отиват в помощ на военните – за екипировка, дронове, електронни устройства и др.
Около една трета от военните в армията, сред които и всички доброволци в нея, са изключително силно мотивирани да се бият до победа, категоричен е Иван Плачков. Дава пример със сина си – до 24 февруари 2024 г. един от отговорните фактори в ядрената енергетика на Украйна с 2-ри ранг министър, който след началото на войната се присъединява към Националната гвардия с чин старши лейтенант. Бригадата, в която воюва, е съсредоточена в Източна Украйна.
По стъпките му се е насочил и внукът му, който е в края на средното си образование.
Разбира се, че ще победим. Нямам никакво съмнение, категоричен е Плачков.
Три пъти министър на енергетиката на Украйна и бивш губернатор на Одеска област, Иван Плачков днес разделя времето си между Киев, София – където учат дъщерите му и живее съпругата му, и винарната в родното си село Криничное (Чушмелий) в украинската част на Бесарабия. Там освен лозя се отглеждат повече от успешно и нетипичните за района нар, маслини и смокини.
Вината му са в основата на създадения от него бранд „Колонист“. Работата по новите насаждения не спира и по време на войната. Разчита на местни сортове, а покрай виното произвежда още хигиенни материали на основата на грозде и балсамов оцет.
Украинският чернозем е най-добрият, всичко е заради него и потенциала за храни, казва още Плачков.
Два пъти седмично в Одеския център на кримско-татарската общност се готви пилаф, който се доставя до военните части в района, в които воюват представители на общността.
С течение на времето някои от тях се преместиха в други воински части, но ние продължаваме да носим топла храна на „нашите бригади“, разказва Февзи Мамутов – лидер на общността.
Рецептата е узбекска, на открит огън.
„Донесена“ е от Средна Азия, за да напомня за едно от най-трагичните събития на кримско-татарската общност.
През май 1944 г. руснаците депортират с дрехите на гърба им, без документи, в условията на комендантски режим и без право на придвижване, почти цялото коренно население на Крим. Повече от 90 хил. души умират само в първите четири години в отдалечени райони на Урал, Сибир и Средна Азия.
След края на войната в пустите степи към тях се присъединяват украинци, българи, гагаузи, кипчаки, молдовци, живели с векове германски заселници в Южна Украйна и много други етноси.
Всички те трябва да създадат от нулата нов живот в тежки битови условия в специални поселения, при непривичен климат с инфекциозни заболявания и почти пълна липса на медицинско обслужване. За 45 години депортация общността на кримските татари се стопява наполовина.
До самия крах на съветския тоталитарен режим, те така и не получават правото да се върнат в историческата си родина. Успяват едва след 1989 г.
В Крим заварват мизерия, огромен дефицит на храна, празни жилища с изкорубени врати и прозорци, които руснаците им продават на баснословни цени, както и унищожено и подменено почти цялото си 6-вековно културно и историческо наследство.
След десетилетия спомени и мечти по райските градини на Крим, татарите – вече в независима Украйна, започват да възстановяват живота си малко по малко в началото на 90-те години на миналия век.
И така до 2014 г., когато Русия незаконно окупира Крим и те отново напускат домовете си, за да се преместят в контролираните от Украйна територии и да започнат от нулата – за трети път в рамките на 70 години, да възстановяват живота си по своя начин.
Аз съм единственият роден в Украйна – в чест на завръщането, разказва Мамутов. Всичките му пет братя и сестри – много по-големи на възраст от него, са родени в депортация.
Освен с пилафа, общността подпомага военните в отстояването на украинската независимост с цяла поредица от инициативи на доброволческия си център – с направа на дронове, плетене на маскировъчни мрежи и др.
Това е смисълът на живота ни. Това е единствената възможност да видим гробовете на предците си, да видим отново къщите на нашите родители, да съхраним езика и нацията си, посочва Февзи Мамутов.
Културата е вторият елемент за съхраняването на Украйна и за възстановяването на живота, категоричен е Артем Свистун, директор на Николаевския драматичен театър, чиито зали – не една и две, се пукат по шевовете на всяко представление. Още повече, че са приютили и театралната трупа на драматичния театър на Херсон.
В началото на войната в Николаев превръщат едновременно в камерна сцена и в убежище част от подземието на театралната сграда. Играят на нея и по време на въздушни атаки. На няколко пъти отстраняват поражения по сградата и двора ѝ в резултат на руски ракетни удари. Запазили са осколките като атракция.
На няколкостотин метра от театъра в Николаев, трофейна танкова оръжейна изложба се е превърнала в място за детска игра. На метри от тях младежи със скейтове тренират различни акробатични номера, други карат ролери или играят футбол докато се разнася звука на сирените за поредната въздушна заплаха, а Артем Свистун разказва за една от пиесите, които поставят.
Тя е по текст на заместничката му, превърнала се в бежанка, преминала през няколко места за настаняване и в крайна сметка установила се в Габрово през първата година на войната. В техническия университет там преди години Артем Свистун учи един семестър.
Не спираме да играем, да създаваме нови спектакли по нови украински пиеси. От началото на войната подменихме изцяло репертоара си, казва Свистун и допълва, че има изключителен бум от украински драматурзи и писатели с качествени текстове и духовна храна на украински език.
Езикът ни, културата ни са важни за отстояването на украинската идентичност, за опазването на духа ни, казва отец Василий Вирозуб от Православната църква на Украйна (ПЦУ), антипод на вече забранената проруска Украинска православна църква (УПЦ).
Военен капелан към 88-ми батальон, той е един от плененитена Змийския остров (о. Змийний) на 25 февруари 2024 г.
Подобно на всички украински военни и цивилни пленници, е измъчван до смърт, изтезаван с електрошокове, бит, ритан, връзван с кабели на температури от -20°C.
Руснаците – казва отец Василий – от 300 години използват всякакви методи на влияние, всичко възможно, за да ни унищожат. Нищо не се е променило – само джаджите им са различни.
Отец Василий прекарва в плен 70 дни. Част от пленените с него граничари от Змийския остров все още са пленници, други са върнати при обмени след две и повече години изтезания.
Казва още, че най-ужасяващото е, че по местата, където е държан в плен има още една група украински пленници, които са там отпреди 10 години – от самото начало на войната в Донбас. Хора от Донецк, Луганск, от Крим и Мариупол, споделя свещеникът, който описва усещанията си от времето в плен като „постоянна миризма на смърт, на неистов страх, на студ и непрекъснат глад”.
Отец Василий възстановява теглото си обратно в месеците след освобождаването си. Няма притеснения да говори за изпитанията си. Надживял е и най-големия си страх, че ще го пуснат, а Украйна може да я няма. И продължава да служи – за чест и слава на Украйна.
„Тази публикация е изготвена с финансовата помощ на Европейския съюз. Съдържанието ѝ е отговорност единствено на Доротея Николова, Олександр Барон и Румен Сарандев и при никакви обстоятелства не може да се счита, че отразява позицията на Европейския съюз.”
Проектът е реализиран със съдействието на мрежата за трансгранична журналистика n-ost.
Източник: BNR Варна
