© Виталий Портников
Коментаторите на престъпленията на Русия в Украйна, като правило, повтарят една и съща очевидна фраза: как може всичко това да се случи в 21 век, как?
Но за какъв 21 век говорим, когато говорим за Русия? Наистина ли вярваме, че цивилизацията се развива по едни и същи закони в различни части на света и всички едновременно стигат до едни и същи заключения и ценности? И защо сравняваме Русия от 21 век със Запада от нашето време?
Русия е страна на вечната замръзналост не само от гледна точка на климата, но и от гледна точка на историята, политиката, икономическите и културните процеси. Когато в Европа започнаха големите кървави революции, които в крайна сметка доведоха до изчезването на феодализма и установяването на равенството, Московското царство вървеше от един селски бунт към друг. Селски – защото градове в европейския смисъл, тоест средища на равноправни граждани, центрове на свобода и възможности, никога не са съществували в Русия; самата страна възникна от диктатурата на Андрей Боголюбски във Владимир на Клязма. Петър I извърши козметични реформи, но крепостничеството в империята беше премахнато, когато Европа вече беше забравила за него. Конституциите не бяха разрешени в Русия до падането на династията Романови, а болшевишката конституция, разбира се, беше фикция, което означава, че Русия изобщо не е имала истинска конституция. Така историята на тази страна изглежда насилствена: „замръзяване на живота“ до революциите от 1905–1917 г., рязък тласък, „нормализация“, ново „замразяване“ до перестройката на Горбачов, нов тласък, „нормализация“ и ново замръзяване. В същото време учебникът по история на Русия се чете като нечия друга история, която е пренаписана от не особено прилежен ученик. Руските революции приличат на френските – само че с публицистиката на Ленин и Троцки вместо енциклопедията на Волтер и Дидро. Сталин, “червеният император” от грузински произход, който смаза независимостта на собствената си родина, “косплейва” истинския император – корсиканския Наполеон, чието управление сложи край на националните състезания на Корсика. Е, съвсем предвидимо, тази Русия, затънала в чуждо минало, почти сто години след Хитлер, открива нацизма – и нейният нов, напълно случаен владетел се опитва с всички сили да имитира основателя на “хилядолетния Райх”, обидени от световната несправедливост. Крим е римейк на австрийския аншлус. Донбас е поредните Судети. Украйна е опит да се унищожи Чехословакия и опит да се използва Лукашенко на ролята на Мусолини. Дори реториката на Путин до такава степен напомня на тази на Хитлер, че умниците в социалните мрежи приканват потребителите да познаят на кой от двамата престъпници кой цитат принадлежи. Така че не е 21 век – руснаците едва стигнаха до 20 век и както винаги им се е случвало, избраха точно модела, на който могат да подражават – с много кръв, патос и омраза.
Фактът, че Украйна в тази ситуация се оказа толкова различна от Русия, се обяснява именно с факта, че периодите на нашето историческо „замразяване“ бяха малко по-кратки. Украинските земи не копират Златната орда, като Владимир, Ростов и Москва. Те стават част от Московското царство вече с опита на политическа – практически парламентарна – култура и свободни градове. Да, съветският период беше почти еднакъв във времето както в Украйна, така и в Русия, но болшевиките всъщност завзеха нашите западни земи едва през 40-те години на ХХ век. И най-важното, Галиция, Буковина и Закарпатието никога не са били част от Руската империя и тяхното анексиране беше фаталната грешка на Сталин – иначе щяхме да имаме Беларус, а не Украйна, на нашите земи. Ето защо дългогодишният опит на жителите на земите на централна Украйна, съчетан с неотдавнашния опит на жителите на западните региони, даде привидно непредсказуем резултат: Украйна, най-консервативната от съюзните републики, изпревари Русия в политическто си развитие в рамките на едно десетилетие след възстановяването на независимостта и продължи бързо да се движи към модерността, докато самата Русия отново щастливо спря в чуждо минало.
Руснаците имат известна поговорка, че „трябва да живеете в Русия дълго време“ – това е, за да видите промени, очевидно. И сега ми е интересно защо? Да видите как декорите на колхозно шоу за Френската революция отстъпват място на лош филм за Райха, а внукът на човека, който отговаряше за гилотината, сега държи пръста си по-близо до „червения бутон“?
Да живееш в Русия означава никога, ама никога да нямаш шанс да се срещнеш с модерността. И точно защото, като човек с дългогодишен опит в живота и работата в Русия, мога уверено да заявя, че в Русия изобщо няма смисъл да се живее.
Трябва да се живее в Украйна.
Източник: zbruc eu
