Комисията по държавно строителство към Държавната дума подкрепи поправки, въвеждащи отговорност за търсене в интернет на „очевидно екстремистки материали“. Това е първият случай на криминализиране на потреблението на информация в Русия, заяви пред изданието „Агентство“ юристът от „Първи отдел“ Евгений Смирнов. Досега усилията на властите бяха насочени към наказване на създателите на съдържание. С въвеждането на санкции и за потребителите на съдържание руските власти следват примера на Беларус, където такава практика съществува от години.
Автори на поправките са депутатите от „Единна Русия“: Василий Пискарьов, Евгений Москвичев, Александър Хинщайн, Рахим Азимов, Ернест Валеев, Анатолий Виборний, както и Александър Терентиев от „Справедлива Русия“.
Съгласно законопроекта, „умишлено извършване на търсене […] на очевидно екстремистки материали, включени в публикувания федерален списък на екстремистките материали или посочени в точка 3 от член 1 на Федералния закон […] „За противодействие на екстремистката дейност“, както и получаване на достъп до тях“, ще се наказва с глоба от 3000 до 5000 рубли.
Глоби се предвиждат и за разпространение на реклама на софтуерни и хардуерни средства за достъп до информационни ресурси и телекомуникационни мрежи, достъпът до които е ограничен. За това нарушение авторите на поправките предлагат:
глоба за граждани: от 50 до 80 хиляди рубли,
за длъжностни лица: от 80 до 150 хиляди рубли,
за юридически лица: от 200 до 500 хиляди рубли.
Това е първият опит да се въведе отговорност конкретно за търсене на забранени материали, отбелязва Смирнов. Според него, законопроектът ще засегне преди всичко дейността на телекомуникационните оператори: поправките въвеждат или уточняват отговорността им за неизпълнение на задължения пред силовите структури по поддръжката на системата СОРМ (Система за оперативно-издирвателни мероприятия).
Под забрана ще попадне търсенето на съдържание, включено в регистъра на екстремистките материали, както и съдържание, свързано с нацистка Германия и Италия, пояснява адвокат от „Първи отдел“. По състояние към 16 юли в регистъра са включени 5473 материала.
Като „търсене“ може да се интерпретират и заявките в търсачки – като Яндекс или Google, посочва експертът. Смирнов счита, че руските служби могат да следят заявките в Google, ако потребителят не използва VPN. „Следене е възможно и по IP адрес“, добавя той.
Формулировките в закона не предвиждат преследване за търсене на материали, които не са включени в регистъра, дори да са създадени от признати за „екстремистки“ организации, отбелязва адвокатът. „Ако дадено разследване (напр. от ФБК) не е включено в регистъра, то не следва да има отговорност“, казва той.
Силовите органи имат необходимите ресурси за следене на търсения на забранена информация, казва Смирнов. Те разполагат със системата СОРМ, а руските IT компании са готови безусловно да следят потребителите си и да предават информация за тях на властите, уточнява той.
Ако бъде приет, законопроектът ще влезе в сила на 1 септември 2025 г.
Поправките напомнят вече действащите ограничения срещу екстремистко съдържание в Беларус. Там, след протестите през 2020 г., беше въведена углавна отговорност за абонатите на Telegram-канали, признати за екстремистки, а административни санкции се налагат дори за съхранение и превоз на екстремистки материали с цел разпространение.
Източник: Агентство Новини
