Историята за „освобождението“ на Кринки става все по-феерична, отколкото човек може да си представи, дори да познава добре руската пропаганда и желанието на генералите да се изслужат пред путин.
Както си спомняте, аз показвах, че окупацията на Авдиевка и изтласкването на украинските части от плацдарма в Кринки бяха основните цели на РОВ преди речта на путин пред федералното събрание. Справиха се с Авдиевка, но с Кринки все още не се получи.
Въпреки факта, че Теплински разполагаше със значителен ресурс от групата войски “Днепър”, той така и не успя да изтласка самоходните оръдия от Кринки, въпреки че дори продължи да получава подкрепления, особено в компонентата на бронирана бойна машина.
Тези дни наистина, щурмовете на подразделенията на 810-ти морски полк и 328-ми десантно-щурмови полк от 104-та десантно-щурмова дивизия се засилиха, но без значителни резултати. И сега изведнъж путин, когато се среща с Шойгу, обявява контрол над Кринки, което героичният еленовъд потвърди без колебание. И тогава в руските медии започна да се разпространява едно не по-малко героично видео на двама морски пехотинци самоубийци, които окачат руските парцали в Кринки. Вярно е, че това видео имаше продължение, как самоубийците бягат от мястото на „героичния пробив“, напускайки позицията.
Всъщност, изглежда, че са решили да решат проблема с Кринки виртуално, така, че бледият старчок да бъде доволен. В единия джоб е Авдиевка, в другия – Кринки, може спокойно да говори пред федералното събрание и да отиде на изборите като победоносен Цезар.
Единственият нюанс е, че в боевете за Авдиевка са унищожени повече руснаци и руска техника, отколкото в периода на настъплението на РОВ срещу Киев! А що се отнася до Кринки, това изобщо е виртуална победа.
Но работата е там, че ние много говорим за Кринки като за най-споменавания плацдарм в информационното пространство на левия бряг на Херсонска област, който не е единственият там. И дори не говорим за виртуализиране на решението на проблема, а за прикриване на факта на неговото разширяване.
Диктаторът започва да живее не просто с илюзии, а в самата илюзия. Като цяло не е лошо.
Слава на нацията…
Източник: Александър Коваленко
