© Виталий Портников
Проучванията на общественото мнение, проведени във Финландия след първия тур на президентските избори в страната, демонстрират ясно предимство на бившия министър-председател, един от най-популярните финландски политици Александър Стуб. Ако вторият тур на изборите беше днес, Стуб щеше да получи 57 процента от гласовете на избирателите, докато неговият опонент, бившият финландски външен министър Пека Хаависто, щеше да получи само 43 процента. И като цяло това съответства на съотношението на силите между привърженици на десни и леви кандидати на първия тур.
И двамата кандидати имат много остро отношение към съседна Русия и това не е изненадващо: след нападението на Русия срещу Украйна, контактите между Финландия и Русия и концепцията за сигурност на Финландия – всичко това претърпя най-сериозна ревизия, страната се присъедини към НАТО, което беше немислимо преди руската агресия.
„Основната задача на финландските президенти, която не е посочена в конституцията, винаги е била да държат Русия от другата страна на границата“, отбелязва водещото финландско издание Helsingin Sanomat след първия тур на изборите.
И трябва да се каже, че дори в отношението си към Русия Александър Стуб е много по-радикален от Пека Хаависто. Когато финландските кандидати за президент бяха попитани дали биха отговорили на телефонно обаждане от руския президент Владимир Путин, ако спечелят изборите, Стуб отбеляза, че няма да вдигне телефона, докато Хаависто каза, че ще отговори и ще приеме поздравления.
Но Александър Стуб не винаги е бил толкова радикален. Когато си спомняме руското нападение срещу Грузия, обикновено говорим за „мирния план на Саркози“. Но тогавашният президент на Франция не беше единственият автор на този план, който всъщност изключваше наказание за Русия. Другите двама автори на плана са външните министри на Франция и Финландия Бернар Кушнер и…правилно, Александър Стуб.
При това тогавашният ръководител на финландското външно министерство беше категорично против въвеждането на санкции срещу Русия. Възгледите на Стуб започнаха да се променят едва след анексирането на Крим от Русия, когато той беше министър-председател на Финландия. Но тогава Стуб още говореше за политиката на „мека сила“ спрямо Русия.
И тази еволюция на възгледите на Стуб – без съмнение един проницателен и талантлив политик, според мен, демонстрира основната отличителна черта на отношението на Запада към руските амбиции – ненавременност и подценяване на заплахата. Първо се противопоставяш на санкциите срещу Русия, след това искаш да убедиш Кремъл с помощта на „мека сила“ и санкции, накрая подкрепяш отказа на страната ти от неутралитет и обещаваш да не отговаряш на дори на обаждане на Путин с поздравления. Много показателна еволюция, ако говорим за евентуален бъдещ лидер на съседна на Русия страна.
Но на територията на друга съседна на Русия страна вече се води война, а срещу самата Финландия се правят провокации една след друга.
Може би, ако уважавани политици като Александър Стуб бяха по-внимателни през 2008 г., голяма част от този списък с тъжни събития можеше да бъде избегната.
Източник: Виталий Портников, специално за Крым.Реалии
Превод: Бесарабски фронт