Българското село Криничне в Бесарабия създава музей на своята история и корени

Българското село Криничне в Бесарабия  създава музей на своята история и корени

В сърцето на Бесарабия, българското село Криничне, започна създаването на музей на общността – жива памет за българския дух, традиции и история, съхранени далеч от пределите на родината.

Особено място заема фигурата на Георги Агура (1853–1915) – роден в Криничне българин, генерал-лейтенант, първият прокурор на България и автор на ключови законови текстове, оставили следа в българската държавност. Той е и автор на царския химн – символ на българската национална история.

Създаването на музея е не просто културна инициатива – това е акт на съхранение на българщината. В село, където над 93% от населението са българи, традициите, езикът и паметта за предците продължават да живеят въпреки историческите превратности.

Инициативата е на местната общност, ръководена от Степан Великов, който подчерта, че бъдещият музей ще бъде място, където ще се пази и предава местната идентичност през поколенията. Вече са събрани първите експонати – архивни документи и снимки от рода Агура, един от най-значимите български родове, произхождащи от селото.

Жителите на Криничне са призовани да дарят стари предмети от бита, носии, семейни снимки и документи – всичко, което пази спомена за българския живот в Бесарабия. Всеки дар ще бъде вписан в историята на музея, а имената на дарителите – съхранени за поколенията.

„Това, което за някого е просто стара вещ, за нас е безценен свидетел на времето“, казва кметът Великов. „Заедно ще създадем място, което ще пази българската душа на Криничне.“

Старото име на село Криничне е Чешма-Варуита – В българската традиция селото е известно и като Чушмелий (етноним за жителите – „чушмелийци“ Името „Чешма-Варуита“ означава нещо като „варосана чешма“ (извор, облицован и избелен с вар)Съвременното име „Криничне“ идва от украинската дума „криниця“ – кладенец/извор

В свят на промени, Криничне остава твърд бастион на българската идентичност – доказателство, че българският корен не се къса, а се предава, пази и почита.


Източник: https://mahala.com.ua/
Автор за Махала – Ганна Ковальова