Бесарабска българка Виктория Марчева представи свое интерпретиране на украинска песен „Черемшина“ от репертоара на Квитка Цисик. Песента, придружена от видеоклип, вече е достъпна в Ютуб.
Специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА Виктория Марчева сподели, че идеята за запис на украински песни е дошла по време на кратко посещение в родното ѝ село Табаки, Украйна. „Исках да предам мелодичността на украинския език и да покажа красотата на родните места. Чрез изпълненията си исках да изразя душевността на украинската музика“, обясни тя.
За осъществяването на проекта Марчева разчита на подкрепата на семейството си и на екипа от професионалисти, включително звукорежисьора Иван Кайряк и създателя на видео съдържание Неля Неткова.
Изборът на песента „Черемшина“ не е случаен. „За мен тази песен е много душевна, романтична. Тя е емблематична за украинската музика и въпреки че е авторска, за мен звучи като народна песен.“ Марчева разкрива, че е избрала още две песни от репертоара на Квитка Цисик, които ще представи – „Два кольори“ и „Де ти тепер“.
Записването на песента се е осъществило в студио в Болград, а видеото е заснето на брега на езерото Ялпуг. „Исках видеото да отразява природната красота на родния ми край“, казва Марчева.
Тя също така споделя, че заснемането на клипа е било предизвикателство, като най-запомнящ се за нея е бил моментът, когато се наложило да се качи на дърво за част от кадрите.
Освен музикалната си дейност, Марчева преподава пеене и музика в Кипър и ръководи своя музикална школа. „Музиката е универсален език. Тя е много важна за развитието на децата“, казва изпълнителката, подчертавайки как музиката обогатява живота на учениците ѝ.
Виктория Марчева е бесарабска българка от село Табаки, Одеска област, Украйна. Завършва пиано и класическо пеене в Детското музикално училище в Болград, а през 2010 година и Болградската гимназия „Г.С. Раковски“. Докато учи в Гимназията, е солистка на Вокален образцов ансамбъл „Здравец” под ръководството на Димитър Стоев.
През 2010-2015 г. изучава „Класическо пеене“ и „Вокална педагогика“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София.
През 2015 г. се премества в Кипър, където преподава пеене и пиано. Заедно със съпруга си Андреас Хараламбус (специализант в теоретичните музикални предмети и преподавател по китара и бузуки) основава музикалната школа „Do Re Mi Music Studio“ в Никозия. През 2017 година заедно с пианистката Валентина Ненкова организира концерт „Музиката има един език“ в родния си град Болград.
Виктория Марчева ръководи вокалната група „До, ре, ми“ в Българското училище „Никола Вапцаров“ в Никозия и участва в кипърската опера-филм „Раждането на Богинята Афродита“. През 2024 г. организира концерт в Никозия, посветен на гръцкия композитор Христос Николопулос.
Следва пълният текст на интервюто с Виктория Марчева:
Винаги ли сте мечтали да свържете професията си с вашето хоби?
– Първо искам да благодаря и да споделя, че съм много трогната от поканата за интервюто. Радвам се, че моето творчество е интересно за хората и ги вълнува.
Откакто се помня, винаги съм искала да се занимавам с музика и да бъда певица. Още от много ранна възраст това беше моята мечта. Разбира се, пътят не е лесен, но любовта ми към музиката и изкуството ми помага да рискувам, да се развивам и да вървя напред. Както във всяка професия, трябва много да работиш и да придобиваш нови знания.
Какво Ви вдъхнови да изберете песента „Черемшина“ от репертоара на Квитка Цисик за новото Ви изпълнение?
– Идеята за изпълнение на няколко украински песни на родната ми земя в Украйна дойде много спонтанно. Тази мисъл не ми излизаше от главата и непременно исках да я осъществя. Чрез моите изпълнения исках да предам мелодичността на украинския език, да покажа красотата на родните места и да изразя душевността на украинската музика. През август пристигнах в моето родно село Табаки за няколко дни и реших да действам веднага, тъй като нямах много време. Благодарение на подкрепата от моето семейство и професионализма на Иван Кайряк, звукорежисьор и звуков редактор, и Неля Неткова, създател на видео съдържание, тази моя идея стана реалност, за което съм изключително благодарна!
Избрах песента „Черемшина“ и още две песни от репертоара на Квитка Цисик, защото нейното творчество ми е много близко по израз и енергия. Възхищавам се на мисията, която носеше – въпреки че никога не е живяла в Украйна, тя притежаваше душа на истинска украинка и прекрасно въплъти този дух в своето творчество, като усети и преживя всяка песен до най-малкия детайл.
Какво значение има тази песен за Вас лично?
– За мен тази песен е много душевна и романтична, тя е емблематична за украинската музика. Музиката е написана от Василий Михайлюк, а текстът от Николай Юремчук, но за мен звучи като народна песен. Думите са мелодични, богати на смисъл и изразяват чиста и искрена любов на фона на красивото описание на природата.
Можете ли да споделите малко повече за процеса на записване и интерпретиране на песента?
– Исках песните да бъдат записани на едно от най-вдъхновяващите места в нашия град Болград – на брега на езерото Ялпуг. Първо записах песните в студиото на Иван Кайряк. Много съм му благодарна за помощта и подкрепата, тъй като за два часа записахме три песни, което никак не беше лесно. Последната вечер преди заминаването ми заснехме и видеоклиповете към песните. Много съм благодарна на Неля Неткова за бързата реакция и професионалния ѝ поглед. Това беше първият ѝ опит да снима видео и тя се справи чудесно. Със сигурност мога да кажа, че този опит в моето творчество е един от най-запомнящите се и вдъхновяващите.
Какви предизвикателства срещнахте при адаптирането на песента и как се справихте с тях?
– Мисля, че не срещнах трудности при изпълнението на „Черемшина“. Най-голямото предизвикателство при заснемането беше да се кача на дървото, което избрахме за локация (смее се). Но впоследствие ми хареса там. Малък проблем бяха и хората, които почиваха на брега и се чудеха какво правим, но и с това се справихме (смее се). Гледката, въздухът и природата ни помогнаха да преодолеем всички трудности.
Как поддържате връзка с родината, докато живеете в Кипър и същевременно преподавате в българско училище?
– Животът в чужбина не е лесен, но се свиква. Мога с увереност да кажа, че обичам Кипър и вече се чувствам като у дома. Но, разбира се, много ми липсват близките и родните места. Българското училище „Никола Вапцаров“ в Никозия е моето малко и любимо кътче на родното тук в Кипър. Много съм благодарна за цялата подкрепа и доверие, което ми оказват там.
Какви са бъдещите Ви планове в музикално отношение и планирате ли да работите върху нови проекти?
– Живот и здраве, имам много планове. Първо ще представя още две песни от репертоара на Квитка Цисик – „Два кольори“ („Два цвята“) и „Де ти тепер“ („Къде си сега“). През октомври ни предстои конкурс в Румъния, където дъщеря ми София и моята ученичка Варвара ще представят Кипър, а аз ще бъда член на международното жури. Преди Коледа винаги организираме няколко концерта с нашите ученици, което изисква много организация и подготовка.
С подкрепата на Съюза на българите в Кипър искам да довърша организацията на камерен концерт с произведения изключително от български композитори, който преди години не успяхме да реализираме. Заедно с моя колежка, която свири на класическа китара, планираме да организираме камерен концерт с класически произведения за китара и глас. Идеи имам много – най-важното е да имаме здраве и търпение, за да ги осъществим.
Как според Вас музиката Ви влияе на учениците и на общността като цяло?
– Музиката е универсален език. Тя е много важна за развитието на децата. Качествената музика има силата да променя възприятието ни за света. Децата, които се занимават с музика от малки, се развиват по-бързо в интелектуално отношение, развиват чувство за ритъм, творчество и естетика. Музиката е начин за стимулиране на езиковото развитие на детето и развива търпението и упоритостта – качества, които са много важни за бъдещето им.
Музиката поражда впечатления и чувства, носи щастие – нещо, което е изключително необходимо в днешния свят, изпълнен с пари, политика и безнравственост. Музиката трябва да живее, за да живее и душата ни.
Източник: БТА
