Във време на война, културата не е неутрална – тя или освобождава, или поробва.
Премахването на бюста на Александър Пушкин в украинския град Болград предизвика бурни реакции в обществото – включително и опити за прокремълска реторика, прикрита зад „уважение към културата“. Всъщност, този акт е начало на много по-дълбок процес: осъзнаване, че руската култура, колкото и естетически привлекателна да е, често е била използвана от Кремъл като троянски кон за имперска експанзия.
Паметниците и литературните икони са били част от стратегията на Русия да наложи хегемония – не само политическа, но и културна. Когато граждани защитават монумента на Пушкин, често несъзнателно те възпроизвеждат руския наратив, че това е „руска земя“, заслужаваща защита. Само че тази „защита“ идва под формата на дронове, ракети и окупация.
Болград е полиетничен район – българи, гагаузи, украинци, молдовци живеят заедно. И днес не се рушат ценности – напротив, създава се пространство за утвърждаване на многослойната идентичност на региона. Реакцията срещу демонтажа обаче показва сериозен информационен вакуум, създаден от години на едностранна руска пропаганда.
Истинската задача сега е комуникационна: чрез културни инициативи, местни проекти и открит диалог, обществото в Болград може да изгради нова ценностна основа, освободена от колониални наративи.
Източник: Фейсбук страница на Август Мамонт
