ⓒ Татяна Станева
Има и нещо прекрасно във войната, колкото и ужасно това да звучи. Новите хора! Новото в хората! За това време всеки украинец изпита тонове добрина от чужди хора. Намери много братя и сестри по света. Злото обедини доброто. Някои ме изненадаха със своята човещина.
Искам да ви разкажа за хората и историите, които срещнах аз, които са около мен. За лицата на войната, на доброто, за героите около нас. За великите човеци.
Украински българин работи в България. Когато започна голямата война, той звъни на баща си, който е войник с позивна “Българин” и е на фронта и му казва: “Аз идвам към теб, за да защитавам Украйна”. Баща му отказва и дори е готов да предложи подкуп, само и само синът му да не идва в този ад и да стои в България. А пък той взима семейството си и си идва. И казва на баща си вече от Украйна тъй: “Или ти ме вземаш при теб, или аз ще ида, където ме пратят”. Баща му се съгласява и го взема при себе си. Така синът му стана дронист. Този човек се казва Денис Станков! Позивна “Кагор”! Смелостта в него е повече от страха.
Една жена на пенсионнна възраст, едва преживяла КОВИД, завърнала се буквално от онзи свят, въпреки първоначалната паника и неизвестност, окупацията на Киевска област, приема в своята къща в Киевско предградие, 20 човека с различна професия и на различна възраст, познати и не, сред които бях и аз. Тя им готви борщ, грижи се за всички продължително време и подкрепя всеки един с каквото може. Нейното име е Светлана Карпинска! Нейното гостоприемство е по-голямо от къщата и възможностите и́!
Музикант, украински българин от Болград, който живее в Киев, изпраща своето семейство зад граница и става доброволец, със своят малък автобус ходи до фронтовите зони да вози събраната от дарители помощ на тези, които не искат да се евакуират, а под взривове евакуира съгражданите си, които искат и могат. Казва се Виталий Болгар. Човещината му е по-голяма от нуждата за спокойствие!
Актьор от България, хвърля всичко и вози помощи в Украйна, а от там взима украинци бежанци в България. Спасява животи, рискувайки здравето си, преминава операция на гърба си. Един от немногото, който рискувайки работата си публично заема позиция и не пропуска възможност публично да подкрепи Украйна. Казва се Алек Алексиев! Това е най-голямата роля в живота му, по-велика от всички предишни, роля на човек!
Българка от Болград, омъжена в Глухив, само на 12 км северно от терористичната държава русия, остава от ден първи в градчето, преживя окупация, липса на храна и деокупация, не бяга, защото не може да остави децата, учениците си, които са предимно от социално незащитени семейства. Някои от тях, едва 14- годишни забременяват, и буквално нямат какво да ядат. Тя им е единствения лъч надежда и опора. С риск да загинат, в град който непрекъснато е обстрелван, тя ги събира, храни ги с топла и духовна храна, говори с тях за техните проблеми и помага с каквото може. Мислите че говоря за майка Тереза? Не. За Анна Станкова (Дворянова)! Да! Сестрата на “Българина” и лелята на Денис Станков, с позивна “Кагор”. Емпатията ѝ към ближния е по-голям от самата нея!
Украински българин, бизнесмен в дигиталната индустрия, който отдавна живее в България, организира информационна съпротива, създавайки платформата “Бесарабски фронт”, на която публикува преведени от украински на български проверени новини от Украйна, специално за българския народ и българските медии. С това му помага Олександър Барон. Неуморно жертва много лични и събрани средства вече трета година в борбата срещу информационната война. Създава фонд “Моята страна”, събира средства и закупува техника за училищата в българските села в Украйна и за войниците бесарабски българи на фронта. Приема на работа във фирмата си “Нетпик” много хора от Украйна, предимно бесарабски българи. Казва се Генади Воробьов! Душата му е по-широка от линията на фронта, без съмнение!
Въобще украинските българи в България са много активни, никой не остава равнодушен. Докато в България все още не знаят с какво и как да помагат, те вече го правят. Центъра за бесарабските българи в България (ЦБББ) веднага отвори врати за нуждите на братята и сестрите си, лобират за правата на бесарабските българи в България, продължиха с двойна сила грижата за пристигащите студенти от Украйна. Това всичко бе на рамената на една жена с неуморен мотор – Райна Манджукова, която в новата си роля на Председателка на Държавната Агенция на българите в чужбина продължава да се грижи за украинските българи вече по нов и може би по- значителен начин. Силата в нея е по-голяма от ядреното оръжие!
Безброй украинци в България намират помощ и подкрепа във фондацията “Мати Украйна” вече трета година. Видях със собствените си очи колко жени идваха за храна и дрехи, даже случайно срещнах своя позната, като ходих на гости, която със сълзи благодареше за спасителната помощ. Зад безброй спасени животи стои една жена с орелски поглед и голямо сърце, Олена Коцева, украинка, която отдавна е омъжена и работи в България. Отговорността в нея е по-голяма от умората.
И няма как да не си спомена едно място в Пловдив, където украинците намираха подслон, и първа помощ по всички въпроси, Втори дом! Наистина! Само един Господ и една жена знаят наистина, колко хора получиха надежда на нов живот. Таз жена е украинката Наталка Еллис. Отзивчивостта ѝ е по-голяма от предизвикателствата, които хвърля войната пред нея! И фондация “За Доброто”, и фондация “Солидарност” и безброй частни лица в България приеха нуждите на украинците като свои. Емпатията на българите към страданието на украинците е по-голямо от ненавистта на русия към тях.
Има и такива случаи, когато човек до войната не знаеше, къде се намира Украйна на картата, а пък след 24-и тъй много помага на украинците, вози помощи, посещава по пътя Киев и разбира, че там му е мястото на силата, там му е късмета и остава да живее в Украйна. Премества се от България, а в Киев идва и приятелката му. Когато го попитах, защо направи това, когато украинците бягат от война, той идва да живее под бомбардировки. А той ми отговори: “Аз тук, под постоянната заплаха за смърт чувствам себе си по-жив от когато и да е преди в живота си. Тук нищо на никого не трябва да пояснявам, всички са наясно къде е злото и доброто и избират да са с доброто. Уморих се да се боря с мутри в България.” Казва се Петко Петков! И тъй като той е IT специалист създава цяла мрежа от елфи, които чистят злото в интернет. Малко разбирам от това, но в едно съм сигурна, желанието му да живее в един по-добър свят е по-голямо от тъгата за родното.
Един бизнесмен, който се занимава с реклама в България, предложи и пое цялата организация, отговорност и финансовите разходи за рекламата на кинофестивала ОКО на билбордовете в София и мултимедията в метрото. Няколко билборда специално бяха избрани да светят срещу посолството на терористическата държава. Когато го попитах защо го прави, отговори: “Искам украинското присътствие и видимост в България да са повече. И много искам да подразня копейките с това.” А сетне направи цяла рекламна кампания по повод втората годишнина от голямата война със билбордове из цяла България с такова послание: “България подкрепя Украйна”. Някои от тях бяха заляти с боя, накъсани, счупени от копейките. Този бизнесмен се казва Евгени Тодоров! Вярата в победата на Украйна, в победата на доброто над злото е повече от страха пред копейките!
А колко дарители се отзоваха за кампанията за ОКО? Няма да стигне пространство в интернет да ги изброя всички. А колко журналисти и колеги подкрепиха Украйна кой с каквото може, но най-повече с истината! Тяхното желание да живеят в правдиво чисто пространство е по-силно от пропагандата. А колко хора си отвориха домовете? Ей така, като за родни! И ставаха наистина родни сетне! А колко помагаха с дрехи, храна, хигиена!
В моето село не спират да събират помощи за войниците от нашето село и не само, защото не могат иначе, не могат да са безучастни.
Има и такива хора, постовете на които чакам винаги с голямо удоволствие, защото освен че са подкрепващи Украйна, те винаги са адекватни, интелектуални, с добър анализ и логически здрави разсъждения. Това са лидери на общественото мнение – Торос Торосян, Светла Добрева, Татяна Кристи, Слава Янакиева, Владимир Владимиров, Асен Генов, Кремена Кунева, Борис Станимиров, Мирослав Иванов, Радослав Бимбалов. С тяхното присътствие във социалните мрежи е по-светло и много по-леко се диша. Словото им е по- остро от меч, по-силно от руския танк и по-въздействащо от хиляди копейки.
А участието ни с ОКО в Брюксел в Европарламента с филм за войната и реч, което поради невъзможно множество протоколни и технически причини би била невъзможна, ако не бяха трима българина в Брюксел, които направиха възможно, и гласът на Украйна и на украинските българи да бъде чут в Европа. Те се казват Радан Кънев, Силвия Атипова и Ивайло Тошев. А сетне в Швейцария ни посрещнаха още трима българи със същата мисия – да подсилят гласа на Украйна. Георги Георгиев, Маргарита Кусева и Мануела Малеева! Те си отвориха сърцата и домовете за нас, поеха разходите със свои лични средства, изтриваха ни сълзите и плакаха заедно с нас. Те мисля още не осъзнават до край колко много направиха за нас и за Украйна. Тяхната болка за Украйна е по-голяма от протокола и трудностите им.
Има хора които правят пък невидими за мнозина неща, примерно създават идеални контакти, връзки, подбират най-точните думи, които дават крила, дават мъдрост и надежда, спасяват от суицид с психоложка помощ. За мен лично тази окрилена жена стана Милена Тошева, юрист в България, мое огледало и земя, на която стоя. Каузата на Украйна за нея е по-голяма от собствените и́.
А помните ли осветената с цяло филмче за Украйна сграда на Народното събрание на втората годишнина? Това го направи човек, който най-много направи за военната подкрепа на Украйна на политическо ниво. Всяка негова изява чакам с голямо нетърпение. Казва се Ивайло Мирчев! Той първи дойде в Украйна още в началото, в март 2022 година заедно с Антоанета Цонева, с която те заедно последователно се бориха против лъжите на копейките. Чувството на справедливост на тези хора е по-голямо от амбициите им за кариерата.
Не мога да не подчертая, как много помогна за необходимата военна помощ на Украйна Министъра на отбраната Тодор Тагарев, заедно с екипа – Владимир Миленски и Калин Димитров, които се бориха за Украйна сякаш за своя страна, както за България. Справедливостта за тях е на първо място от всичко останало.
Българин, известен в България със своята филантропска душа не можеше да остане равнодушен, и направи дарителска кампания за генератори – в периода, когато в Украйна имаше блекаут – през която събра всички съществуващи генератори из цяла България, тъй че и ние получихме един и така спаси изданието на ОКО в родния ми край, тъй нужно в тези тъмни времена. Той освети цяла Украйна със светлината от България! Сетне той се запозна с украинските българи в Бесарабия и събра и изпрати хиляди книги на български в училищата и библиотеките на Болград. Българите в Украйна да се просвещават. Познахте го, нали? Човек на годината, истински герой! Името му е Манол Пейков! Светлината в него е по-велика от тъмното време!
Знам, че не мога да спомена всички тук, невъзможно да знам всички истории, много се извинявам за това, че не ви събрах всички. Обаче тези добри светулки, светейки на земята в най-тъмните нощи, като земни звезди образуват едно красиво българско съзвездие, с което ние всички можем да се гордеем. И колкото по-силно те светят, толкова по- голяма е надеждата, че нашата планета няма да потъне в тъмнината!
Моля, ако прочетохте до тук и не намерихте своята светулка в текста, спомнете си за своята пътеводна звезда и напишете в коментарии, целия свят да знае и помни, да почита и да се гордее.
Представете си да не би се случила таз война. Как щеше да разберем, че има толкова велики човеци около нас, че сме толкова много? Как щеше да се запознаем? Таз статия написах да знаете всеки герой. Но повечето го правя за Господ, за книгата на живота, с която Той ще съди човечеството, кой какво направил и какво заслужава!
Ще дойде ден, ще свърши войната, и ние всички ще забравим ужаса на войната, но никога – хората и доброто! Това ще го носим със себе си в паметта и душата и ще го отнесем на онзи свят, за Господ, Той да сметне всички тези човещини, когато раздава наградите!
Статията е написана специално за Бесарабски фронт, в рамките на програмата за борба с дезинформацията, с подкрепата на Министерство на външните работи на РБ, представлявано от Посолството на Република България в Киев
