Валутният пазар на Московската борса, някога един от най-големите в Източна Европа, с годишен оборот от над 300 трилиона рубли, деградира до „обменно бюро“ с единствената налична валута. След американските санкции срещу обмена на неговите ключови структури за сетълмент – Националния клирингов център и Националния депозитар за сетълмент – китайският юан заема 99,6% от обменния валутен пазар, посочва Централната банка в юлския „Преглед на рисковете на финансовия пазар“.
Преди началото на войната юанът представляваше само 3,5% от валутните транзакции на Московската борса; в началото на 2024 г. този дял нарасна наполовина. Сега, освен китайската валута, де факто няма практически нищо на основната платформа за търговия на Руската федерация. Останалите 0,4% от пазара са заети от няколко „приятелски“ валути. Сред тях са беларуската рубла и казахстанското тенге, чиито курсове Московската борса постави на главната страница на своя уебсайт.
Търговията с турската лира, която преди две години се смяташе за заместител на „токсичните“ долари и евро, също продължава, но нейният мащаб бързо се свива. Ако миналата година лирата се търгуваше за рекордните 50 милиарда рубли на месец (повече от 2 милиарда рубли на ден), сега оборотът е паднал почти 100 пъти – до 20-30 милиона рубли дневно.
Източник: Санкции в РФ
