Делото от 2 май: кой е виновен и за какво всъщност е решението на Европейския съд по правата на човека?

Делото от 2 май: кой е виновен и за какво всъщност е решението на Европейския съд по правата на човека?

Наскоро Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) излезе с решение по делото „Вячеславова и други срещу Украйна“ във връзка с трагичните събития от 2 май в нашия град. И веднага руските медии (а и някои украински) приравниха виновниците за трагедията с длъжностните лица, които не я предотвратиха. В какво Европа обвинява Украйна и съгласни ли са с това жителите на града, провери „Одесская жизнь“.

Защо възникна нуждата от обръщение към европейски съдилища?

Случилото се на 2 май 2014 г. в Одеса завинаги ще остане болезнена тема за нас. Въпреки че търсенето и наказването на виновните продължи с години, резултатът не удовлетворява нито пострадалите, нито близките на жертвите, нито много одесити. Именно разочарованието от държавното правосъдие породи жалбите срещу Украйна до Европейския съд по правата на човека. Между другото, Русия не е страна по делото. До Страсбург се обърнаха няколко души, като съдът обедини делата в едно. Основното искане на жалбоподателите е Украйна да бъде призната за виновна в нарушаване на член от Европейската конвенция за правата на човека относно „правото на живот“. Казано по-просто – властите не са предприели действия, които биха могли да спасят човешки животи и да предотвратят трагедията.

Съгласно решението на съда, Украйна трябва да изплати по 15 хиляди евро компенсация на близките на всяка от жертвите, по 12 хиляди на трима ищци, които са оцелели, но с тежки изгаряния. Най-високата компенсация – 17 хиляди евро – ще получи дъщерята на Михаил Вячеславов, изгорял в Дома на профсъюзите.

Какво всъщност постанови Европейският съд?

Решението на ЕСПЧ бе обявено от украинските медии преди няколко дни и почти веднага предизвика бурни дискусии. Заглавия от рода на „Украйна е виновна за трагедията от 2 май“ бързо бяха подети от руските пропагандисти и станаха допълнителен аргумент в подкрепа на лозунга „украинските нацисти изгориха одесити“.

За съжаление, в днешно време малцина четат отвъд заглавията, които често не съответстват на съдържанието. В действителност, ако внимателно се разгледа решението на ЕСПЧ, обвиненията към Украйна и нейните държавни органи се отнасят изключително до неадекватна реакция на развитието на трагедията – бездействие на чиновници, полиция, пожарна служба, унищожаване на доказателства и непрофесионално разследване и наказване на виновните. В същото време вината за безредиците, дестабилизацията и многобройните провокации се възлага на Русия и нейните агенти.

Това се илюстрира ярко от случаите, описани в решението: излизането на пожарните коли към пожара умишлено било забавено с 40 минути, а полицията не оказала помощ при евакуацията на хората от Дома на профсъюзите. Началникът на областната служба за извънредни ситуации Владимир Боделан, който лично дал указания да не се изпращат коли, две години по-късно избягал в Русия. Но докато бил в Одеса, дори не било заведено дело срещу него.

Реакции на одесити и активисти

Независими журналистически разследвания на трагедията от 2 май в продължение на няколко години провеждаше общественият комитет „Група 2 май“. В него участва и Владислав Балински, работил по пожарно-техническата експертиза, включена в заключението на Консултативната мисия на Съвета на Европа.

Владислав Балински, химик-биолог, член на „Група 2 май“:
„Ще имаме още едно решение на европейски институции, което дискредитира украинските държавни органи за защита правата на човека. Разследването на събитията от 2 май не беше проведено качествено – всъщност нито едно дело не бе доведено до край. Бездействието на властта е шокиращо. Например, Дмитрий Цветков (началник на областното следствие през 2014 г.) не предотврати унищожаването на доказателства – улиците бяха така почистени, че не остана дори една гилза. Фактически саботира разследването, а няколко години по-късно се хвалеше с работата си от Русия. Някой наказа ли го? Не. А до 2018 г. все още живееше в Украйна. И такива случаи са много.

За съжаление, съдебната реформа не се състоя, независим съд нямаме. Решенията се влияят от местните власти, а представителите им не винаги са на държавни, проукраински позиции. С това само играем по свирката на руските наративи за „одеската Хатин“ и неспособността на държавата да защити своите граждани.“

Какво казват гражданите на Одеса за решението?

  • Виктор: „Ами, нека поне нещо компенсират на хората. Русия няма, нека поне Украйна даде. Роднините няма да се върнат, поне пари да дадат.“
  • Анна Олеговна: „Браво на тези, които подадоха иск. Може би това ще научи нашите да се размърдат.“
  • Алена: „Мисля, че нищо няма да им изплатят.“
  • Денис Михайлович: „А Русия няма ли да съдят? Та нали оттам тръгна всичко.“
  • Римма Алексеевна: „Ох, изгориха хората, скараха всички, а сега кой ще разбере истината – никой няма да ни я каже.“
  • Руслан: „Толкова отдавна беше, вече на никого не е интересно.“
  • Сергей Иванович: „По-добре да мълча – сега не знаеш къде, на кого и какво може да кажеш.“

Ще плати ли Украйна компенсации?

След запознаване с решението на ЕСПЧ и консултации с държавни органи, Министерството на правосъдието обеща да представи план за изпълнение и подчерта, че остава ангажирано със справедливостта и международните си задължения. Казано на „украински“ – ще го изпълнят.

Несъмнено, доказателството за руската намеса в организацията на събитията от 2 май е важно. Но най-важното е да се изгради такава Украйна, в която „правото на живот“ никога повече да не е предмет на иск в международен съд.