На 18 декември 1920 г. „Раднарком УРСР“ на московско-болшевишките окупатори утвърждава постановление „За регистрацията на музикални инструменти“. Този нормативен акт на московско-болшевишката власт се разглежда като репресивен метод срещу художествените ценности и културното значение на украинските кобзарски инструменти.
Московско-болшевишките пропагандистки вестници се подиграват с кобзата, налагайки на украинския народ познатия за руснаците акордеон. Всички нерегистрирани инструменти подлежат на конфискация, а техните собственици трябва да бъдат съдени. Националисти и врагове на пролетариата – така са наричани украинците, които предпочитат бандурата, лирата и кобзата.
Сред кобзарите, мнозинството са били слепи музиканти, които изкарвали прехраната си с изпълнение на украински музикални инструменти. За тях са създадени множество легенди. Една от тях разказва как московско-болшевишките окупатори събрали всички кобзари в специален влак, който ги отвел към сигурна смърт. Истина ли е това, или измислица, е трудно да се каже. Но преследването на всичко украинско наистина се е случвало. Московско-съветското окупационно управление е спирало още в зародиш всичко, което е можело да напомня за собствената национална идентичност. Московската тоталитарна система изисквала пълно подчинение на окупаторите. Не е можело да става дума за национално културно наследство, защото само московско-съветската идеология е била смятана за правилна и актуална.
Последиците от тази дискриминационна политика са трагични за Украйна. Културата е била напълно зависима от московско-съветските възгледи, а музикантите, които се осмелявали да пренебрегнат новите закони, са били подлагани на репресии. В продължение на десетилетия всичко, което символизира свободата и признаците на украинската нация, е било под забрана.
Източник: Історія України
