Златната епоха на украинския Донецк
До 2014 г. Донецк се считаше за един от най-богатите и перспективни градове в Украйна. Той беше признат за най-добрия град за бизнес, а икономическият растеж привличаше огромни инвестиции.
На глава от населението тук имаше повече хотели, ресторанти и банки, отколкото във всеки друг украински град. През 2012 г. Донецк беше един от домакините на Европейското първенство по футбол.
За турнира беше построен нов терминал на летището и реновирана „Донбас Арена“. При откриването на стадиона през 2009 г. пя Бионсе, а за рождения ден на ФК „Шахтьор“ през 2011 г. – Риана. Културното сърце на града беше арт-центърът „Изоляция“ – съвременно арт-пространство, без аналог в Украйна.
От Евро 2012 до чучелата на западни политици
С идването на руската окупация през 2014 г. всичко се промени. Промишлеността, някога основата на икономиката на града, рухна: мините затвориха, а работниците бяха насилствено изпращани като „пушечно месо“ в „ополчението“.
Ако през 2009 г. „Донбас Арена“ беше открита с участието на Бионсе, то през 2019 г. тържествено беше представена телефонна кабина с присъствието на Чичерина, а на главния площад с китара пееше Пушилин. Културният център „Изоляция“ се превърна в огромно място за изтезания.
Градът, който беше символ на благоденствието, се върна в Средновековието. Водохранилищата пресъхнаха, водата се пуска по няколко часа и не всеки ден. Хората се мият със сняг или в легенчета, а от чешмите тече мътна струя. Прането и хигиената станаха лукс, достъпен за малцина.
Ако преди Донецк приемаше световни звезди, сега културният му живот е сведeн до мракобесие. В окупирания град се изгарят чучела на Борис Джонсън, Урсула фон дер Лайен и Еманюел Макрон – така „руският свят“ отбелязва своята „победа“ над цивилизацията.
За по-малко от 11 години „руският свят“ превърна Донецк от процъфтяващ мегаполис в град без вода, работа и надежда.
Източник: Pravda Gerashchenko
