Генерал-лейтенант Кит Келог, предложен от новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за специален пратеник за Украйна и Русия, ще посети Киив и няколко европейски столици в началото на януари. Това съобщава Reuters, позовавайки се на източници, запознати с плановете за пътуването.
Според тези източници Келог няма да посещава Москва, но Bloomberg отбелязва, че бъдещият специален пратеник „е отворен за срещи в Москва“, ако бъде поканен. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е имало контакти с екипа на Тръмп относно възможно посещение на Келог.
Точният маршрут на пътуването все още не е финализиран и може да бъде променен. Предварително е планирано Келог да посети също Лондон, Париж и Рим. Целта на пътуването, според Reuters, ще бъде „събиране на информация“, а не директни преговори за мирно уреждане.
Стремеж към мир преди встъпването на длъжност
Посещението на Келог се планира преди официалното встъпване в длъжност на Тръмп на 20 януари. Въпреки това, Reuters подчертава, че подготовката за това пътуване демонстрира голямото значение, което новоизбраният президент отдава на прекратяването на войната в Украйна.
Кандидатурата на 80-годишния генерал-лейтенант за позицията на специален пратеник трябва да бъде одобрена от Сената на САЩ. По-рано тази година Келог предложи план за прекратяване на войната, включващ примирие между Киив и Москва по съществуващата линия на съприкосновение.
Позиции на Киив и Москва
Президентът на Украйна Владимир Зеленски в интервю за Le Parisien отново заяви, че замразяване на конфликта без гаранции за сигурност и членство в НАТО е неприемливо. Зеленски подчерта, че Киив не може да се откаже от териториите, контролирани от Русия, но призна, че страната няма военни сили да ги върне. Той изтъкна важността на дипломатическото натиск от международната общност и не изключи преговори с Русия, но само от силна позиция.
От своя страна руските власти също заявяват готовност за преговори, но поставят условия като отказ на Украйна от територии и от членство в НАТО. Москва продължава да настоява за „демилитаризация“ и „денацификация“, без да дава ясна дефиниция на тези искания.
Източник: Радио Свобода
