Всяка година в четвъртата събота на ноември Украйна отбелязва Деня на паметта на жертвите на Гладомора 1932-1933 г. През 2025 г. тази дата се пада на 22 ноември. Това е ден на дълбока скръб, в който украинският народ и международната общност свеждат глави пред паметта на милионите невинни хора, погубени по време на най-мащабния изкуствен глад в европейската история на XX век, организиран от тоталитарния съветски режим.
Гладоморът не е единично историческо събитие, а част от поредица от масови гладни катастрофи в Украйна – през 1921-1923, 1932-1933 и 1946-1947 г., всички резултат от насилствени политики на съветската власт. Но именно Гладоморът от 1932-1933 г. остава най-мащабният и най-жестокият – с жертви, надхвърлящи 8 до 10 милиона души. Точните данни не са известни, тъй като документите и отчети до ден днешен се намират в архивите на руската федерация и са недостъпни за учени и историци.
Гладоморът като геноцид
През 2006 г. Украйна официално признава Гладомора за геноцид на украинския народ, а през 2023 г. същото прави и България, определяйки събитията от 1932-1933 г. като едно от най-чудовищните престъпления на тоталитарния съветски комунистически режим. В приетия документ се подчертава, че всяко отричане, оправдаване или омаловажаване на Гладомора представлява е оскърбление спрямо паметта на милионите загинали. Оттогава България също отбелязва всяка последна събота на ноември като Ден за почит и памет на жертвите на Гладомора в Украйна.
Всъщност тази украинска трагедия е и българска трагедия, защото по приблизителни данни умират около 100 000 таврийски и бесарабски българи.
Исторически контекст: Украйна между културен възход и тоталитарен натиск
През годините на своето съществуване като Украинска народна република (1917-1921) Украйна преживява истински културен ренесанс, ориентиран към европейските ценности. Развиват се националната култура, образование и икономика, а лозунгът „Далеч от Москва!“ отразява стремежа към независима национална идентичност, за която активно работи украинската интелигентност.
По това време Съветският съюз вече се превръща в тоталитарна държава под ръководството на Йосиф Сталин, който не допуска никакво несъгласие. Свободомислеща украинската нация – втората по численост в СССР, носител на древна културна и държавотворна традиция – е възприемана като потенциална заплаха за имперската политика на Кремъл.
Затова се поставя цел: унищожаване на украинците като политическа нация, способна да се стреми към независимост.
Пътят към трагедията: конфискации, репресии и колективизация
През 1928 г. съветската власт въвежда насилствени хлебозаготовки, при които държавата конфискува цялата продукция от фермерите на изкуствено занижени цени.
През 1930 г. колективизацията предизвиква над 4000 протеста и въстания в Украйна, с участие на повече от един милион селяни. Независимо от съпротивата, до 1931 г. над 68% от стопанствата стават принудително колективизирани, а повече от 352 000 семейства са „разкулачени“ — ограбени, депортирани или унищожени.
Към средата на 1932 г. Украйна вече е загубила стотици хиляди от своите хора, но това не я спира да бъде център на антисталинското недоволство – 56% от всички антиправителствени протести в СССР през първите 7 месеца на 1932 г. се случват именно там.
Това кара Сталин да вземе ужасяващо решение – организиране на изкуствен глад, за да „не загуби Украйна“.
Организираният глад: механизми на унищожение
За да бъде иззето дори последното зрънце, в селата се изпращат специални „ударни бригади“, които конфискуват:
- храна от домовете;
- цялото зърно;
- продукти за зимата;
- дори семенно зърно за следващата реколта.
За да оцелеят по някакъв начин, хората понякога прибягват до крайни мерки, като например канибализъм.
Паралелно тайната полиция въвежда строга блокада на цели села и региони, забранявайки на хората да напускат гладните райони. Въведено е и смъртно наказание за „кражба“ на обществена собственост, което включва и бране на паднали класове от нивите.
Така тоталитарният режим създава условия, несъвместими с живота, и довежда до смъртта на милиони украинци. Хората просто умират по средата на пътя от изтощение и слабост; труповете са навсякъде. Политическата цел е ясно формулирана – унищожаване на украинския народ като национална група.
Памет и почит в съвремието
На този ден, точно в 16:00 ч., цяла Украйна отдава почит на жертвите с минута мълчание и запалване на свещи на централните площади, около паметниците на жертвите или в храмовете. Също така традиционната акция „Свещ в прозореца“ превръща всеки дом в малък светлинен мемориал – знак, че живите помнят мъртвите и че светлината на паметта никога няма да угасне.
Днес, когато Русия – наследник на същия тоталитарен режим – отново води война срещу Украйна и извършва престъпления срещу човечеството, паметта за Гладомора придобива ново значение. Тя служи като морална опора и фактор за мобилизация както на украинското общество, така и на световната общност в борбата срещу агресията.
Гладоморът е не просто част от миналото. Той е предупреждение за това докъде може да доведе една тоталитарна идеология, когато човешкият живот се превръща в инструмент за политически цели.
Помнейки, ние не само отдаваме почит на милионите невинни, но и защитаваме правото на всяка нация да съществува, да бъде свободна и да определя своето бъдеще!
