© Виталий Портников
Александър Лукашенко продължава да плаши съседите си с война, а наблюдателите в европейските страни продължават да се чудят дали диктаторът наистина би бил готов да използва армията си в атака срещу Украйна или в провокации на границата на балтийските страни и Полша.
Почти в същите дни, когато Лукашенко организира своя маскарад с обличане във военна униформа, украински дронове се озовават в предприятие в татарската Елабуга, където студенти от Татарстан събират аналози на „шахедите“.
Освен гняв, всичко това предизвиква искрена изненада сред украинците. Как могат беларусите да търпят такава отвратителна диктатура, която в името на собственото си самосъхранение е готова да ги използва като пушечно месо? Татарите не ги ли е срам да събират дронове за руската армия?
Но бих искал да ви напомня, че в съветско време икономиката на Украинска ССР се определяше от военно-промишления комплекс. Не украински. Съветски. В предприятията на Съветска Украйна се сглобяваха танкове, които трябваше да завладеят Европа – и, между другото, именно тези танкове бяха изпратени в бунтовната Будапеща и разцъфтялата и променяща се Прага, от територията на Украинската ССР, а сред военнослужещите, потушили Унгарското въстание и Пражката пролет, имаше много хора от нашата страна. Но това не са само танкове, разбира се! В същия завод “Южмаш” сглобяваха ракети, които можеха да унищожат повече от един европейски град. Този завод с неговите смъртоносни продукти винаги е бил истинската гордост на украинците – какви ти там дронове! Когато учех в университета в Днепър, основният му отдел беше, разбира се, физика и технологии. Този “засекретен“ факултет обучаваше бъдещи ракетни учени; сред неговите преподаватели беше, разбира се, директорът на “Южмаш” Леонид Кучма. Никога не съм чувал от моите връстници дори условно разсъждение за бъдещата им работа, което би помогнало на Кремъл да заплаши цивилизования свят с неизбежна смърт. И ето, представям си аз конфликт между СССР и НАТО и западна ракета, която точно поразява цеховете на “Южмаш” или общежитията на Физико-техническия факултет. Как бихме се почувствали всички ние? Очевидно точно това изпитват в Елабуга – възмущение и омраза.
Всичко това означава само едно – горко на победените. Беларуският народ загуби битката си с империята – и то неведнъж, за съжаление. Той загуби през 1994 г., когато мнозинството жители на независима Беларус гласуваха за младия антикорупционен чиновник Александър Лукашенко, „ново лице“ в местната политика. Беларуският народ загуби, когато се опита да даде решителна битка на диктатурата през 2020 г., която се оказа готова за отчаяна битка със собствените си сънародници. Оттогава Беларус като цяло е просто окупирана територия. И може да се каже, че неговите жители са в още по-добра ситуация от онези, които се озоваха в окупираните територии на Украйна – те се използват като „пушечно месо“ без гръмки изявления или опити за шантаж.
Татарстан също загуби от империята, въпреки че в началото на 90-те имаше огромен потенциал за обособяване, поне от Съветска Русия. Днес малко хора си спомнят, че през 1991 г. Татарстан дори отказа да проведе президентски избори в РСФСР, а след разпадането на Съветския съюз Борис Елцин беше принуден да подпише специално споразумение за отношенията между Москва и Казан с президента на Татарстан Минтимер Шаймиев.
Въпреки това властите в Татарстан решиха, че собствената им корумпирана държава в държавата е по-добра от суверенен Татарстан. Спомням си как по време на разговор в Казанския Кремъл попитах Минтимер Шаймиев дали се опасява, че в бъдеще Татарстан ще заприлича все повече на Русия. И чух в отговор, че Русия ще бъде подобна на Татарстан. Но Шаймиев сбърка. От гледна точка на корупцията и обогатяването на елита, да, Русия стана подобна на Татарстан. Но от гледна точка на националното развитие Татарстан все повече прилича на „просто“ Русия. Татарски младежи вече събират дронове за руската армия.
Човек може да попита какво щеше да стане, ако Беларус и Татарстан бяха спечелили, а не загубили? Разбира се, не бих им прогнозирал безоблачно бъдеще. Дори само защото империята не слага оръжието си толкова лесно, историческият опит на Украйна свидетелства за това.
Но тези, които не могат да бъдат победени, поне имат шанс да отвърнат на удара и да оцелеят. И направят своя избор, а не нечий друг.
Източник: Виталий Портников специално за Збруч
