С оповестяването на новия бюджет за 2025 г. от Кремъл, надеждите, че безпрецедентното ниво на военните разходи през текущата година е върхът на това, което Путин може да си позволи за войната в Украйна, изчезват, според материал на The Financial Times.
Противно на световните очаквания и дори на собствените прогнози на руското правителство, Кремъл сега планира да увеличи разходите за отбрана с 22,6% в сравнение с текущата година, което е с 58% повече от първоначалния бюджет, съставен в края на 2023 г.
Това показва, че амбициите на Путин в Украйна остават толкова непоколебими, колкото и преди. Руският лидер изглежда е готов да увеличи разходите в борбата, която разглежда като екзистенциална за оцеляването на режима.
Цифрите са впечатляващи. Общите разходи за отбрана и национална сигурност ще надвишат 8% от БВП на Русия и ще съставляват 40% от всички федерални разходи — най-високото ниво от разпадането на Съветския съюз.
Въпреки че прогнозите за 2026 и 2027 г. предвиждат леко намаление до 5,6% и 5,1% от БВП, това не облекчава тревогите. От фискална гледна точка военните разходи изглеждат очевиден кандидат за намаление, но в путинова Русия икономиката се движи от войната.
В други ключови сектори, като образованието, здравеопазването и дори социалната политика, се наблюдава минимален растеж или явен спад, въпреки риториката на Кремъл за приоритет на социалното осигуряване.
Според колежката ми Дара Масикот, Русия навлиза в период на военно-стратегическа реконструкция, който може да продължи до 8 години. Благодарение на стабилен поток от суровинни приходи, компетентен икономически екип и засилване на репресиите в страната, Кремъл може да продължи да финансира военните си усилия в близко бъдеще.
Въпреки това, ресурсите, с които Путин разполага, не са безкрайни. С нарастването на паричните вливания в отбраната Кремъл засилва съществуващия икономически дисбаланс. Очевидно е, че руското ръководство поставя военната мощ над дългосрочната икономическа стабилност. Логиката на Кремъл е: „Ще се справим с проблема, когато се наложи“.
Върху икономическата стратегия на Путин се надвесват две основни ограничения — свиването на работната сила и бремето на международните санкции. При исторически минимум на безработицата от 2,4% руският трудов пазар вече среща трудности. Липсата на работници ще подкопае способността на военно-промишления комплекс да увеличава производството, въпреки последните усилия за разширяване на капацитета.
Въпреки че търговията с държави като Китай помага на руската икономика, санкциите значително ограничиха възможностите на Кремъл да модернизира въоръжените сили, намалявайки достъпа до жизненоважни компоненти и създавайки тесни места във веригите за доставки и финансовите операции.
Путин е изправен пред неразрешима трилема — едновременно да поддържа балансирана финансова система, да изпълнява социалните си ангажименти и да запази разходите за отбрана на сегашното ниво.
Компромисите вече са очевидни. С нарастването на военните разходи се съкращават други бюджетни пера, и тази ситуация ще се влошава с продължаването на конфликта. Най-силно страда публичният сектор: образование, здравеопазване, наука и комунални услуги, които вече са недостатъчно финансирани.
Въпреки това, путиновата икономика е способна на адаптация и може да просъществува още няколко години. Това е неприятната истина за политиците в Европа и САЩ.
Вместо да се надяват, че икономическата мощ на Русия скоро ще се изчерпи, Западът трябва да се съсредоточи върху дългосрочна стратегия, която още повече да ограничи военната машина на Путин и да повиши икономическата устойчивост на Украйна. Благодарение на координираните усилия на Запада — преди всичко засилване на санкциите, водещи до постоянно растящи транзакционни разходи за Русия, моментът, когато Путин ще бъде принуден да направи труден избор, може да бъде приближен.
Автор: Александра Прокопенко, научен сътрудник в Руския и Евразийски център на Карнеги в Берлин.
Източник: Інформаційний навігатор
