„Българското послание от Бесарабия“ в сърцето на София

Иван Шишман - изложба в София

София, 29 октомври 2025 г. – По повод Дена на бесарабските българи в Мраморното фоайе на Народното събрание беше открита изложбата „Българското послание от Бесарабия“ с водещото участие на художника Иван Шишман и неговата дъщеря и наследница на дарбата Злата Шишман.

Иван Шишман е един от най-разпознаваемите бесарабски българи в съвременното православно и изобразително изкуство. За наша общност това не е просто културно събитие, а живо свидетелство, че коренът се пази и предава.

„Аз дойдох в моята прародина, в нашия български парламент… Знаем, че нито една изложба не се случва без общо усилие“, каза Иван Шишман при откриването, отправяйки благодарност към всички, които пазят духа на България.

„Българското послание от Бесарабия“ говори за паметта, принадлежността и духовното наследство. Платната на Шишман извеждат темите, които ни обединяват като българи:

Памет – за предците, които донесоха език, вяра и обичаи и ги съхраниха далеч от историческата родина;

Принадлежност – към българския свят, който е по-голям от географията;

Непрекъснатост – мостът между миналото и бъдещето, между Бесарабия и България.

На днешния ден изложбата е нашият общ глас: „ние сме тук, ние помним, ние продължаваме“.

Кой е Иван Шишман

Роден в Измаил (1963), Иван Шишман е художник от български произход, доцент в катедра „Изобразително изкуство“ на Измаилския държавен хуманитарен университет и „Заслужил художник на Украйна“ (2015).

Освен със светска живопис, от десетилетия работи и в полето на православната монументална живопис – от стенописите в храм „Св. Троица“ в Ржищев (над 1500 кв. м) до реставрации и нови цикли в храмове в Одеска област и край София („Св. Преп. Параскева-Петка Търновска“). Има дванадесет самостоятелни изложби в Украйна и чужбина; негови творби са в музеи, галерии и частни колекции из Европа и отвъд океана.

Смисълът отвъд рамката

Шишман рисува не само образи, а паметници на идентичността: иконични фигури, пейзажи и композиции, в които светлината е метафора на надеждата, а орнаментът – код на традицията. Творбите му напомнят, че да бъдеш бесарабски българин е мисия: да пазиш езика, да изповядваш вярата си, да възпитаваш децата в любов към България и към родните места в Бесарабия.

Днес, когато честваме празника си, картините на Иван Шишман са повече от изложба в престижно пространство на София – те са обет за вярност към корена и покана да продължим мостостроителството между нашите две родини.

Злата Шишман е естественото продължение на голямата школа на баща си и новият глас на нашата художествена памет. Родом от Измаил, член на Националния съюз на художниците на Украйна и носител на отличия като „Украински пазител“ и „Човек на годината“ на Асоциацията на българите в Украйна, тя работи уверено в портрет, пейзаж и натюрморт. В платната ѝ личи уважение към канона и смела съвременна чувствителност – синергия между наследена школа и ново дишане, която прави „българското послание“ разпознаваемо за днешния зрител.

Злата е златната надеждата на бъдещето – доказателство, че дарбата се предава, за да се развива, а не да се повтаря. Нейното присъствие до Иван Шишман в тази изложба е видимият мост между поколенията: коренът е дълбок, но короната расте към светлината. Чрез нейното изкуство нашата общност получава увереност, че паметта и традицията остават живи – не като носталгия, а като движеща сила, която поддържа българската култура отвъд граници и предава пламъка нататък.

Снимки: Бесарабски фронт Videoshoot via БТА – Видео и социалните профили на Злата Шишман.