Публикацията в предишния брой на “Украйна прес” (юли 1998 г.), посветена на украинско-българските дипломатически отношения, предизвика голям интерес сред нашите читатели не само в България и Украйна, но и в други страни. В продължение на темата ви предлагаме интервю с проф. д-р Иван Шишманов – първи български посланик в Украйна, публикувано на 13 април 1918 г. във в.”Камбана” (София) и част от което “Украйна прес” отпечата през 1996 г. (бр.10). През август 1918 г. Шишманов връчва акредитивните си писма на украинския държавен глава хетман Павло Скоропадский.
– С какви чувства отивате на новия си пост?
– Отивам с пълната вяра, че ще мога да използвам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето възраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, – за да се създадат по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.
– Какво ще ни кажете за новата държава и нейното историческо минало?
– Създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България, Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Спомнете си за Киевското княжество на Олег, Олга, Владимир и на известния и от нашата история княз Светослав.
Това славно княжество, създадено в IХ в. от същите славянски племена, потомци на които населяват и днес територията на Украйна (поляни, древляни, северяни, угличи, тиверци, дулиби), се наричаше отначало Русь. Но по-късно това име е присвоено от московските князе, та украинците се принуждават да си потърсят друго национално название. В същото време и името Украйна е много старо. То се среща още в летописите от ХII-ХIII в., в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVII в., в манифеста на Петър I от 1709 г., в народните песни. С него се означават предимно източните погранични степни области (покрайни) на някогашната Киевска държава (IХ-ХII в.). Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата Киевска Русь, а и на цялата украинска етнографска област.
– Каква е разликата между украинци и руснаци?
– В психологическо отношение украинецът се приближава до българина. Той е голям индивидуалист, деятелен е, голям реалист е в живота, затова е по-равнодушен и към догматични разпри. Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи на своето. Украинското “упрямство” е пословично. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи.
От руснака украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Та нали Гогол (Микола Яновский – б.”У-прес″) е украинец.
– Кои са особеностите на украинския език?
– Той се дели на многобройни, но близки наречия (полтавско, чернигивско, бойковско, лемковско и други), развива се както и българския в продължение на 1000 г. Без подготовка не се разбира. Не го разбира и руснакът. Толкова големи са неговите граматични и лексикални особености. В тази кратка беседа естествено нямам възможност да ви дам примери. Но се опитайте само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет Тарас Шевченко и ми кажете, какво сте разбрали.
– Какво представляват украинската литература, изкуство и наука?
– Украинската литература, която се начева още през Х в., никога не е прекъсвала своето развитие, както българската. Тя може да се раздели на три периода.
Първият – 988-1458 гг. Най-знаменитите литературни паметници от тази епоха са Нестеровият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. По време на тази епоха староукраинската литература е под най-прямо влияние на старобългарската.
Вторият – 1458-1798 гг. Украйна е под поданичеството на Полша. Оттам и някои западни влияния в книжнината. През този период народната стихия прониква все по-силно в писмената реч. Правят се опити да се преведе свещеното писание на прост език. Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани.
Третият – 1798 г. – до днес. Този период се начева със знаменитото хумористично подражание на Виргилиевата Енеида от поета Иван Котляревский (1766-1833). Тази поема, излязла в Полтава през 1798 г., има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тази епоха са гениалният Тарас Шевченко (1814-1861), Шашкевич (Маркиян), роден в Галиция, Федкович (Юрий), роден в Буковина. От новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележи Иван Франко – поет, белетрист и учен, Леся Украинка, Михайло Коцюбинский, Винниченко (Володимир) – доскорошен министър-председател, Олесь и други. Ако желаете да знаете повече, отнесете се към Ефремов – Iсторiя Українського Письменства.
Украйна притежава още от старо време едно богато църковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство. В това отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. Често украинските художници бяха викани от полските крале дори в Краков. И днес украинските селяни в Карпатите се славят със своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и много живописци.
Кой не познава прелестта на украинските народни песни, които талантливи композитори (Лисенко и други) използваха и използват за своите симфонични и оперни композиции? Украинските народни песни, несъмнено, най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити.
Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползват с добра репутация и вън от границите на отечеството си – Костомаров, Драгоманов, Житецкий, Рудченко, Волков, Грушевский (сегашен председател на украинската Централна Рада) и други. През 1873 г. в Лвив бе основано дружество “Шевченко”, което през 1906 г. се преобразува в Академия.
– Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдеще отношенията между България и Украйна?
– Близките отношения на България и Украйна датуват още от Х в. Първите си църковни книги украинците получават от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи. Интересно е, че в украинската църква са се запазили и до днес старите наши напеви, които очакват още своето изследване от нашите музикални теоретици. Първата украинска църковна епархия произхожда от Охрид. Много рано срещаме между имената на киевските князе и български – Борис и други. След падането на Търново Евтимивият дякон и ученик Цамблак намери убежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитския пост.
От ХVІ в. насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. През ХVІІ в. известният български деец Парчевич бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман Богдан Хмелницкий.
На казашките хетмани се дължат и големите икономически привилегии, които бяха дадени през ХVІІ-ХVІІІ вв. на тъй наречените Нижински гърци, между които имаше и многобройни българи.
Кой не знае какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава у подножието на унгарските Карпати)?
Когато през 40-те години на ХІХ в. бе основано в Киев едно тайно “Кирило-Методиево братство”, в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостоятелно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация.
Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха – Л.Каравелов, П.Р.Славейков, Жинзифов, към украинските поети и писатели Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основяненко. Аз се опитах на друго място да обясня тези симпатии не само със сходството на социалните среди, от които нашите и украинските поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България – тук и там липса на аристокрация, преобладаване на земеделието (80%) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция. Оттам и голямата демократичност, но и солидарност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов – най-последователният идеолог на украинството. Той бе няколко години професор в нашия университет и почина в София.
При такива интимни връзки в миналото може ли да се съмняваме в бъдещето?
– Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?
– Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много. Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. Защо да ги губим?
Там многомилионната държава няма нужда да обезличава един сравнително малък процент от своето население, за да увеличи своя брой. Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии.
Нашата справка:
Проф.Иван Шишманов (1862-1928) е първият посланик на България в Украйна. През 1888 г. е назначен за началник-отдел в министерството на просвещението, по-късно е главен инспектор и професор в Софийския университет. През 1903-1907 гг. е министър на просветата. Действителен член на Българската и Украинската (Лвив) академия на науките.
Съпругата му – Лидия, е дъщеря на известния украински учен Михайло Драгоманов (1841-1895). Брак сключват през 1887 г. Синът им Димитър е роден през 1889 г. Разстрелян е през 1945 г. комунистическата власт като враг на народа.
Източник: Украински Вести
