Скъпи сънародници, искам да ви представя една уникална книга «Цената на българщината в Таврия (1917-1945)», която е резултат от многогодишната работа на нашия таврийски българин д-р Владимир Калоянов, който живее в гр. София, Р.България. Този неговия исторически труд ще остане във вековете и след хиляди години нашите потомци ще научат по него за нас, съвременнити таврийски българи.
Днес е отхвърлена и забравена от целия български свят окупираната от Русия нашата Таврическа България, която изживява трагедията на последния си етап от своето историческо съществуване. Жестоката реалност показва, че сме подложени пред ужасяващо предизвикателство: от една страна – врагове – руснаците, които планират да ни унищожат, а от другата страна – националните предатели, които са членове на официално регистрираните т.нар. ЧЕТИРИ (???) “Общоукраински български организации в Бессарабия”, които умишлено бездействат и в продължение на три години упорито не забелязват сложността на ситуациата и нивото на хуманитарна катастрофа на българите в Запорожка област. Тази жестока война ни показа истинските лица на довчерашните приятели и врагове, от които трябва да сме особено предпазливи.
За съжаление в първите месеци на войната нашите бежанци (предимно жени и деца) получиха голям шок и от негативната терапия в местата си на настаняването в България, от масовити демонстрации под лозунг: „България не е за таврийските българи“, от злобно настроените представители на проруските партии, което стана причина за това, че много от тях се върнаха под руски ракетни атаки в изоставените им жилища или се преместиха в по-цивилизованите европейски държави. За съжаление такава за пръв път видяха мнозина наши българи своята прародина България. Страхувам се, че точно този образ тя ще остане в тяхната памет и в паметта на децата им.
Като резултат от тези негативни прояви през 2022г. рязко намаля и броят на нашите кандидат-студенти: от 13 човека в учебния клас на гр. Запорожие САМО ЕДИН ЧОВЕК ТОГАВА РИСКУВАЛ ДА ПОЛУЧИ ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ.
Сърцето кърви от всичко това, но, за съжаление, малко хора разбират, че всички тези съвременни негативни прояви са според стратегическите грешки на нашите далечни предци, които през ХIХ век взеха решение да се преместят в земите на съвременна Таврия. И като резултат: в България сме чужди, в Бессарабия – втори сорт.
Но именно в Таврия повече от сто години непрекъснато плащаме огромната си кървава цена от зверствата на руската държава. Преди преселването в Таврия през 1861г. тези и много други проблеми на българските преселници са предвидени много подробно в политическия памфлет „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” на един от основоположниците на българското освободително движение от ХIХ век – Георги Стойков Раковски. За съжаление неговите предупреждения от 1861г. са подтвърдиха през ХХ век и стигнаха до нашити дни. Много факти от ХХ век, документирани в книгата на д-р Владимир Калоянов, са актуални и днес. Те са съзвучни с призива на Георги Стойков-Раковски от ХIХ век и са особено актуални по отношение на онези, които днес се намират на територията, окупирана от Русия, и звучат така: «Руското правителство, което досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях..…Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове?».
Нека сега, през ХХI век, някой да ми каже, че това не е вярно. Всички предупреждения от Георги Стойков Раковски през 1861 г. са исторически потвърдени и повече от сто години ние непрекъснато плащаме своята много скъпа и кървава цена за онези стратегически грешки, допуснати от нашите далечни предци през ХIХ век.
При цялата тази ситуация най-много ни прави впечатление, че целият български свят е абсолютно безразличен към факта, че около 30 хиляди българи в Таврия скоро ще изчезнат безследно от списъците на тези, които се отнасят към българската народност. Колкото и да ни боли, не ни остава нищо друго, освен да се признаем за украинци и героично да умрем тук заедно с тях под огъня на изконните ни врагове, които в България галено ги наричат „братушки“. Това е моята гледна точка, на таврийски българин, роден и живеещ тук, в Запорожка област, Украйна.
Иван Ангелов, град Запорожие, Украйна роден с.Гюновка (Горна Кайраклия)
Източник: Иван Ангелов
