В условията на пълномащабна война Руската федерация активно използва постсъветските травми и страхове в Украйна, Румъния и Молдова.
Това са три бивши посткомунистически държави, които традиционно се ориентират към силна авторитарна власт. След разпадането на социалистическата система всяка от тях пое свой път, изправена пред собствени предизвикателства и вътрешна политическа нестабилност.
Русия, като държава с достатъчно креативни методи, активно използва съветския опит и практики, за да влияе на държави, които смята за своя сфера на влияние. Подобен подход се наблюдава още след края на Първата световна война, когато СССР лелееше мечти за световна революция, както и в периодите 1939–1941 и 1946–1948 г.
Днес Русия отново използва аналогични алгоритми, включващи внедряване на агенти на влияние, създаване на огнища на нестабилност, обявяване на псевдорепублики и настояване за „защита“ и „помощ“ от Москва.
Тактики за влияние в региона
През последните години Руската федерация действа по ясен алгоритъм в Централна и Източна Европа, особено в граничните с Украйна територии, включително в Румъния. Акцентът пада върху две основни направления:
- Исторически конфликти и разногласия. Ако те съществуват, според Русия, е невъзможно да се говори за общо приятелство и стратегия.
- Демонстрация на уязвимостта на НАТО. Русия активно пропагандира, че държавите от региона, въпреки членството си в НАТО, няма да бъдат защитени при евентуална употреба на руския военен потенциал, включително тактическо ядрено оръжие. Това засилва страховете и влияе на обществените нагласи.
Език, култура и религия – чувствителни въпроси
На Буковина, както и в целия триъгълник Украйна-Румъния-Молдова, езиковият въпрос е особено актуален. Русия разпространява дезинформация, например, че на етническите румънци в Буковина ще бъде забранено да говорят и учат на родния си език.
Освен това религиозните въпроси също се използват за пропаганда. На Буковина има 112 румънски енории на Украинската православна църква (Московски патриархат). От 2019 г. в Украйна функционира Румънският викариат на Православната църква на Украйна, но липсата на адекватен преход между конфесиите създава напрежение, което се експлоатира политически и пропагандно.
Политическа нестабилност и избори през 2024 г.
Предстоящите избори, включително за Европейския парламент, допълнително усложняват ситуацията. Радикалните идеи, свързани с руско-украинската война и историческите разкази, се използват активно. В Румъния, например, партията AUR („Алианс за единство на румънците“) играе важна роля в този процес.
Източник: Наталия Нечаева-Юрийчук, за Infopost media
