Беше много отдавна, през 1946 г. И добре, че намеренията на тогавашното руско партийно ръководство си останаха само намерения: или не са имали достъчно време, или поради други причини. Днес едва ли ще разберем за това. Но научихме нещо благодарение на документите, публикувани във Фейсбук от Александър Ганчев, родом от село Владичен, историк, доктор на историческите науки.
Свързахме се с него по телефона. Няма съмнение за автентичността на документите. Те се съхраняват в Държавния архив на Русия. Веднъж бяха класифицирани като “Секретно”, но след това бяха разсекретени. И научихме, че искат да преименуват Болград … на град Кутузов, а Болградския район на Кутузовски.
През април 1946 г. писмо с такава инициатива е изпратено до ЦК на ВКП(б). В писмото се казва, че е необходимо да се преименуват всички населени места в Украинската ССР, които носят турски, полски и други чужди имена. Това е направено по указание на Сталин. Също така беше предложено разделянето на област Болград на две части с последващо преименуване.
Всичко това беше подкрепено от комунистическия реформатор Н. С. Хрушчов. В писмото се казва, че той „намира за необходимо да преименува град Болград и Болградска област, които са от български произход, и би счел за уместно новото име на града и областта да се свърже с името на Кутузов, който ръководи руските войски да освободят този край в края на 18 век от турските потисници“.
Този документ е отговор на онези все още проруски настроени хора с носталгия по съветските времена, които доскоро крещяха на митинги: „Няма да позволим историята да бъде пренаписана!“. Вече всички ви писаха в полза на една партия и имперските амбиции на нейните управляващи. Един с такива имперски амбиции сега седи в Кремъл и дава заповеди за нахлуване в нашата страна и за избиване на народа на Украйна.
Толкова години историята ни беше отнемана и заменяна с факти и събития, нужни на Русия, но чужди за нас. Между другото, инициативата за смяна на името се чуваше и по времето, когато в Бесарабия беше изкуствено създаден гладът от 1946-1947 г. Разбира се, хората, страдащи от глад, нямат нищо против да променят топонимията.
По какво чудо Болград е запазил името си – може би ще разберем някой ден. Междувременно е необходимо възможно най-скоро да се отървем от наложените имена, паметници и чужда история. Ето защо процесът на деколонизация и дерусификация, протичащ в момента в Украйна, е толкова важен.
Припомняме, че в Болград все още има паметници, прославящи историята на страната агресор, а процесът на преименуване върви много бавно.
Освен това искаме да ви напомним, че от историческа гледна точка жителите на Бесарабия нищо не дължат на Русия.
