18 май – Ден на паметта на жертвите на геноцида над кримскотатарския народ
Днес, на 18 май, Украйна отбелязва годишнината от едно от най-тежките престъпления на сталинския режим – насилствената депортация на кримските татари през 1944 година. За броени дни над 200 000 души бяха откъснати от домовете си и изпратени в изгнание из Сибир и Централна Азия. Без съд, без вина – само заради своята етническа принадлежност.
За да оправдае това престъпление, съветската пропаганда създава митология, която днешна Русия продължава да поддържа:
Мит №1: „Кримските татари масово дезертирали от армията“
Според Берия, 20 000 татари напуснали фронта през 1941 г. Истината е друга – в 51-ва армия са служили около 5 000 кримски татари. Масовата дезерция е мит, създаден за да се създаде образ на народ-предател.
Мит №2: „Кримските татари масово подкрепили нацистите“
Както във всяка окупирана територия, е имало случаи на сътрудничество с врага – но това важи за всички народи на СССР. Само кримските татари са колективно наказани, сякаш вината е национална черта.
Мит №3: „Депортацията ги спасила от разправа“
Съветската теза гласи, че ако не били депортирани, кримските татари щели да бъдат избити от „отмъщаващи“ съветски войници. Истината – след депортацията, до 25% от общността умира в изгнание, най-вече деца, жени и възрастни.
Тези митове формират основата на концепцията за „исконно руски Крим“ и легитимират не само историческата, но и днешната окупация. Путинова Русия продължава сталинската линия – с арести, преследване и забрани срещу кримскотатарската общност.
Източник: @Pravda_Gerashchenko
