Какво свързва хора с различен език, култура и произход? Как живеят заедно поколения българи, албанци и гагаузи, говорещи на поне три езика, но споделящи едно село, една земя, една съдба? На тези въпроси отговаря документалният филм „Село Каракурт (Жовтневое) в Бесарабия (Одеска област, Украйна)“, чиято премиера се състоя на 27 януари в зала „Зимна градина“ на Националния етнографски музей в София.
Филмът представя реалната история на едно необикновено село в украинска Бесарабия – Каракурт, където от векове българи, албанци и гагаузи съжителстват в разбирателство. В ежедневието си те ползват поне три езика – български, албански и гагаузки, а често и украински и руски. Но повече от всичко – говорят на езика на уважението и добросъседството.
Авторът говори:
„Скъпи сънародници, мои съселяни, роднини, приятели и всички хора, проявили интерес към филма за селото ми Каракурт. Представям Ви самият филм.
Филмът „Село Каракурт (Жовтневое) в Бессарабия (Одеска област, Украйна)“ представя как в селото се преплитат културата, фолклорът и съдбите на албанци, българи и гагаузи, живеещи там и ползващи минимум три езика в ежедневието си.
Макар и с различен национален и етнически произход, те съжителстват от десетилетия мирно и в разбирателство.
Това ми е първи опит. Изразявам голяма благодарност и признателност на всички съпричастни към създаването и представянето на филма.“
Филмът е дело на Анна Жечева-Зубрицка, родом от самото село Каракурт. Лентата е създадена в рамките на нейната постдокторантска специализация в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, на тема „Етнокултурни характеристики на смесените бракове и семейства сред жителите на с. Каракурт (Жовтневое)“.
Филмът включва интервюта с местни жители от различни етноси, примери за смесени бракове, кадри от селото и неговото битие. Проследена е историята на Каракурт – основано през 1811 г., когато българи, албанци и гагаузи се преселват от Добруджа, Сливенско и Ямболско. Оттогава до днес селото пази духа на съвместното живеене, създава семейства отвъд граници и изгражда модел за мирно съществуване в многообразие.
Проектът е реализиран под научното ръководство на гл. ас. д-р Таня Матанова (ИЕФЕМ – БАН).
