Яна Залевска е оператор на FPV дронове в 59-а отделна щурмова бригада. Тя преживява окупацията на Херсон, слуша как в изтезателни помещения крещят цивилни, и затова решава да отиде на фронта.
През август 2024 г. вражески дрон се взривява в непосредствена близост до нея. Яна губи слух, получава изгаряния и шрапнели в очите – преминава през осем операции. Въпреки това се връща на служба и продължава заедно със своите побратими да държи позиции на Покровското направление.
Историята си разказва в проекта „Життя після“ („Живот след това“).
Яна е оператор на FPV дронове в Силите за безпилотни системи. Вече над три години живее с позивното „Мултик“. В момента служи в първи батальон на 59-а бригада, където се връща след тежко раняване и продължителна рехабилитация.
„Вече не можех да седя в тила. Много е трудно да си там, когато искаш при своите, да унищожаваш врага.“
Раняването идва неочаквано – Яна излиза от блиндажа и попада под удар на вражески дрон. Това е през август 2024 г. на Покровското направление. От умора си помислила, че във въздуха са „свои“. Експлозията избухва в храстите съвсем наблизо – шрапнели поразяват лицето и очите ѝ.
„Видях проблясък. После – кръв в очите. Крещях: ‘Аз съм 300!’ и момчетата повикаха евакуация. В колата продиктувах номера на баща ми. Той също е военнослужещ. На стабилизационния пункт вече ме чакаха мама и тате.“
След евакуацията от фронта Яна е в Днипро, а после – във Лвив. Там преминава рехабилитация едновременно в няколко проекта: „Неопалимі“, Superhumans и „Незламні“.
„Възстановяваха външността ми след изгарянията, слуха, работеха за подвижността на ръцете. Слуховите апарати беше трудно да се подберат. Най-дългата операция продължи над пет часа.“
Общо Яна има поне осем операции.
Всички програми, по които се лекува, са безплатни. Superhumans осигуряват не само лечение, но и настаняване. В „Неопалимі“, наред с друго, получава амбулаторна помощ.
Слуховите апарати – Яна ги губи след завръщането си на служба – отново попада под обстрел. В момента има нужда от нови.
Тогава, по време на евакуация на позиции, Яна решава да остане с екипажа:
„Имах пукнато ребро, хематоми, синини по цялото тяло, но казах: ‘Куцам – и какво от това? Оставам.’ Унищожихме врага, прибрахме имуществото -и излязохме.“
След раняването Яна преживява силен емоционален шок. Тя се тревожи за загубата на външността си, но с времето спира да се срамува от белезите по лицето и ръцете.
„Красива съм не само отвън. Започнах да развивам това, което беше вътре. А белезите си приех – казах на мама: ‘Ще бъда вече леопардче’.“
Когато вижда хейт в социалните мрежи, казва:
„Промени стила си на живот- и няма да ти е до Яна Викторовна.“
Уверява, че не само воюва, а и се опитва да живее. Не иска някога да се обърне назад и да каже, че е изгубила времето на младостта си.
Яна посреща пълномащабното нахлуване в родния Херсон. Разказва, че още от първите дни на окупацията вижда и усеща какво всъщност е „руският свят“.
В града, където преди е живяла спокойно, започват репресии, отвличания, издевателства над мирни жители.
„Чувах как хора крещят в катовни. Стоях по седем часа за хляб. Крих се в гардероба, когато ‘дойдоха руснаците’. И когато ми казаха, че са дошли да спасяват – отвърнах: ‘Красиви сте, момчета, но аз отивам да ви убивам’.“
Тя не понася страха – в критични ситуации, напротив, върви право към онова, което плаши. Отказвайки се от удобния живот с мъж, гражданин на Канада, Яна избира Украйна. Избира съпротивата. И сега, когато ѝ пишат руски пропагандисти със заплахи, знае, че върви в правилната посока.
„Често ми пишат руснаци: ‘Мы тебя не добили, мы тебя добьём. Мы твою гиалуроновую кислоту всю вытащим’. Ако ми пишат, значи съм на прав път.“
Яна е уверена в себе си, в бъдещето и във вътрешната си сила.
„Работя с психолози. Имам огромна подкрепа – това е моето семейство. Но най-важното – имам вяра в себе си. Плача, изтупвам се и продължавам. Защото съм жена.“
Източник: cxid .media
