На 20 май изтича петгодишният период от встъпването в длъжност на украинския президент Володимир Зеленски. В мирна обстановка по това време обикновено щяха да се проведат редовни избори и Украйна щеше да избере нов президент или да преизбере действащия за втори мандат.
Съгласно член 108 от Конституцията на Украйна настоящият президент упражнява правомощията на новоизбрания президент, което означава, че той остава гарант на държавния суверенитет (съгласно член 102), осигурява държавната независимост и националната сигурност и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна (съгласно член 106). Последната дума по въпроса за легитимността на президента би трябвало да каже Конституционният съд на Украйна (КСУ). Според информация, публикувана в “Дзеркало тижня” в края на февруари, украинският Офис на президента е подготвил жалба до КСУ, но тя не била подадена.
Забраната за провеждане на президентски избори обаче е регламентирана в украинския закон “За правния режим при военното положение”. За разлика от конституцията, този закон може да бъде изменян по време на военното положение, което може да създаде илюзия за възможността за провеждане на избори. На практика обаче това е само теоретична възможност. Например член 71 от Конституцията изисква да се гарантира свободното изразяване на волята на избирателите, както е потвърдено с решение на Конституционния съд от 2017 г. Организирането на свободни избори в контекста на заплаха за сигурността изглежда изключително трудно и всъщност практически невъзможно.
В допълнение към невъзможността да се гарантира сигурността на избирателите поради обстрели, възникват и други проблеми: как да се гарантира безопасността на украинците, гласуващи в окупираните територии? Как да бъдат обхванати милионите граждани в чужбина? Например в Полша до 2023 г. на една избирателна секция ще се падат около 300 хиляди украински избиратели. Освен това трябва да се вземе предвид и присъствието на войници на фронтовата линия. “Ще изпратите ли наблюдатели в окопите? Всеки, който изисква избори в Украйна отвън, трябва да бъде един от тези наблюдатели”, подчертава Лукас Вей, професор по политически науки в Университета в Торонто, който изучава еволюцията на политическите режими в бившите съветски републики.
Друга причина е свързана с финансовите разходи. Президентските избори през 2019 г. струваха повече от 2 милиарда гривни. Освен това, ако кандидатът похарчи стотици милиони гривни за реклама, което му се налага да направи заради ограниченото количество безплатно ефирно време (държавата гарантира само 60 минути дебати по телевизионния канал), това ще предизвика критики: кандидатът не харчи пари за нуждите на Въоръжените сили на Украйна, а за поставяне на билбордове из цялата страна.
Струва да се споменат думите на един наистина нелегитимен президент, само че на друга държава. Руският управник Владимир Путин заяви по време на общуване с пресата на 17 май, че “преди острата фаза на конфликта в Украйна той е бил в постоянен контакт” с Володимир Зеленски, съобщава пропагандната РИА Новости. Диктаторът каза още, че на въпроса за легитимността на Зеленски, предвид отмяната на изборите, трябва да отговори правната и политическата система на Украйна. По-рано обаче стана известно, че Русия е започнала информационна спецоперация, наречена “Майдан-3”, за да провокира въпроси относно законността на украинските власти и да постави под съмнение всички техни решения. Следователно думите на Путин могат да бъдат извадени от това уравнение на легитимността и да не се разбират като нещо рационално.
В своя статия от 16 май 2024 г. The Economist пише, че въпросът за легитимността на Владимир Зеленски не е на дневен ред в украинското общество, защото без прекратяване на военната агресия на Русия не е възможно провеждането на безопасни и пълноценни избори. The Economist отбелязва, че конституцията на Украйна е изготвена с оглед на евентуална руска инвазия и няма съмнение, че по време на военното положение изборите за нов украински президент трябва да бъдат отложени.
Не е изненадващо, че основният бенефициент от дебата за нелегитимността на Владимир Зеленски е Москва. Пропагандата на Кремъл активно измества фокуса на общественото внимание от неотдавнашните президентски избори в самата Русия, чиито резултати не бяха признати нито в Европейския парламент, нито в ПАСЕ. Изместването на фокуса на “нелегитимността” от Владимир Путин към Володимир Зеленски и по-нататъшното му дискредитиране са опити на Москва да посее раздор в украинското общество, да отклони вниманието на руснаците от вътрешните проблеми, а на международното общество – от подкрепата на Украйна.
Важно е да се отбележи, че невъзможността на украинските граждани да изберат нов президент е следствие от военната агресия на Русия с непрекъснати обстрели и атаки в продължение на повече от две години. Най-добрият и разумен начин за решаване на този проблем е прекратяване на военната агресия и спазване на международното право, споразуменията и ангажиментите, поети още през декември 1994 г. Това ще позволи на Украйна да проведе избори, без да застрашава живота на избирателите.
Очевидно е, че Владимир Путин се стреми да анексира по-голямата част от Украйна с всички възможни средства. За да направи това, той се нуждае от армия, военно оборудване и боеприпаси. Но най-важното е, че за да постигне тази цел, той трябва да накара руснаците да повярват в слабостта на украинците, а украинците да повярват в несъкрушимата сила на руснаците. Темата за нелегитимността на Володимир Зеленски се превръща в един от инструментите за постигане на тази цел. Украинският народ осъзнава, че президентските избори в Украйна трябва да се проведат едва след като руската агресия бъде спряна.
Източник: Информационен ресурс ФАР
