Тук по всяко време има опасност от руски атаки. Дори и през деня. До фронта са само 30 километра. Въпреки това децата в Запорожие редовно ходят на училище – на седем метра под земята.
Само преди дни от Бесарабски фронт публикувахме и за състоянието на укритията в българските общности в Бесарабия – места, където децата трябва да бъдат защитени, но условията често са крайно неподходящи. В някои случаи липсват базови удобства, включително санитарни условия, което показва колко голяма е разликата между модерните подземни училища в други части на Украйна и реалността, в която учат българските деца там. Това не е далечен проблем – това е българска тема, която изисква внимание и действия.
До Лицей N46 в Запорожие, в югоизточната част на Украйна, се стига през тежка желязна врата – и стълби, които водят на седем метра под земята. Както във всяко нормално училище, и тук бие звънец, след което часовете започват, разказва германската обществена медия АРД.
Юлия Бондаренко, преподавателка по немски, показва помещенията на екипа на германската медия. “Във всички класни стаи има компютри, но и бели дъски, на които може да се пише с маркери. Разбира се, има и интернет.”
Казано накратко: налице са всички условия за модерно преподаване. Класните стаи напомнят на помещения в стартъп – цветни стени, а в коридорите дивани за междучасията.
“В това училище имаме всички възможности”, казва пред АРД учителката Юлия Бондаренко. Филми, видеа, тестове – всичко е на разположение. Учениците имат и зона за гимнастика.
Фронтът е съвсем близо до града
Има обяснение за това защо часовете се провеждат под земята – фронтът е само на няколко километра от Запорожие. Русия почти ежедневно обстрелва града с дронове и ракети, понякога въздушната тревога продължава цяло денонощие.
Затова все повече училища в Запорожие следват примера на лицея, обяснява директорката Людмила Кругла. “В хода на инвазията регионалният военен съвет реши на това място да бъде изградено обществено убежище.” Впоследствие то е преустроено в училище – за да се осигури защита на децата. В преустроения бункер има място за до 500 души. Учи се на две смени – сутринта малките, следобед по-големите.
“Часовете тук ми харесват дори повече, отколкото в сградата горе, защото помещенията са много по-модерни. В началото имах главоболие, но вече нямам този проблем”, споделя пред АРД десетокласничката Елина.
А съученичката ѝ Кира цени най-вече това, че под земята е на сигурно място от руските ракети. “Доволни сме, щастливи сме, тук можем да се доближим до мечтите си.”
Поне за половин ден учениците от лицея могат да се откъснат от мисълта, че страната им е във война, казва пред германската медия учителката Бондаренко. “Тук са заедно, говорят си, чувстват се спокойни. И е много важно, че са в добро настроение. Имаме само един живот и трябва тук и сега да кроим планове.”
“Липсва ми небето”
Въпреки това децата и младежите имат и грижи. Момчетата се опасяват, че след училище може да бъдат привикани в армията. А всички заедно са наясно, че всеки момент може да бъдат ударени от руски дрон.
Това се отразява и на плановете за бъдещето, признава Елина. “Бих искала да следвам графичен дизайн или информатика. Може би в бъдеще Украйна ще стане по-добро място за живеене, но сега, честно казано, не бих искала да съм тук.”
Юлия Бондаренко не се потиска от такива думи. Тя желае най-доброто на учениците си и ги окуражава да следват в Германия – страна, която добре познава и много обича.
На работното ѝ място под земята ѝ липсва най-вече едно: “Липсват ми прозорците, липсва ми небето. Най-голямото ми желание е Украйна да победи в тази война и да настъпи мир. Но никой не знае кога ще приключи всичко това.”
Източник: DW – България
Петер Савицки (АРД)
