Масирана атака с „камикадзета“ над Одеса: възможна ли е защита срещу руския терор и какво е належащо да се направи

Масирана атака с „камикадзета“ над Одеса: възможна ли е защита срещу руския терор и какво е належащо да се направи

През нощта на 21 март руските окупационни сили нанесоха една от най-масираните атаки с дронове-камикадзе Shahed-136 над Одеса. В навечерието на това, под не по-малко сериозна атака попадна и Кропивницки. Руските окупационни войски променят тактиката на удари: тя става все по-безразборна, но не по-малко опасна заради това.

Одеса винаги е имала проблеми със справянето с ракетни удари и атаки с дронове-камикадзе. И проблемът не е само в това, че няма достатъчно системи за ПВО, които да изградят надеждна ешелонирана противовъздушна отбрана (въпреки че, разбира се, такива не достигат), а и в спецификата на самия регион. Тази специфика е морето — гордостта и източникът на прехрана за Одеса — което обаче създава проблеми заради сложната организация на ешелонирана ПВО.

От това редовно се възползват руските окупанти, усъвършенствайки методите си на терор. Ударът през нощта на 21 март беше изключителен с използваната от РОВ тактика.

Нова тактика за използване на „шахеди“ и мерки за противодействие

Дроновете-камикадзе Shahed-136 могат да изминават стотици километри над Черно море без риск да бъдат свалени. Едва при приближаването си към града те стават цели за ПВО — а това са броени минути за реакция както от стационарни, така и от мобилни средства.

Често Shahed-136 летят над морето на свръхниска височина, което минимизира възможността да бъдат засечени, а при достигане на бреговата линия на Одеса те се издигат, за да преодолеят склоновете и високите сгради край брега. Това също затруднява прехващането им, защото по този начин РОВ използват самите сгради като прикритие за своите дронове-камикадзе, понякога без да отчитат разликата във височината — с всички произтичащи последствия.

През последните седмици руските окупационни сили започнаха да прилагат т.нар. тактика на натрупване, при която Shahed-136 се струпват в морето на безопасно разстояние от ПВО (около 30 км от брега), а след това извършват бърза атака срещу една-две цели, подхождайки от различни ъгли. Това значително разсейва вниманието на ПВО и затруднява ефективната реакция на мобилните огневи групи.

През нощта на 21 март РОВ усъвършенстваха тази тактика. Освен натрупване и групиране в морето, дроновете навлязоха към Одеса на височина 2 000–2 500 метра. Така „шахедите“ при навлизането си в обсега на бреговата ПВО се намираха на височина, недостъпна за повечето мобилни огневи групи. Въоръжени предимно с ДШК, M2 Browning и други видове тежко стрелково оръжие, тези групи просто не могат да достигнат Shahed-136 на такава височина.

Кой може? Зенитни установки — както самоходни, така и стационарни. Например, добре познатите Gepard — но те са твърде малко, за да покрият цялото крайбрежие и да осигурят прехващане в дълбочина.

Освен тях са ефективни и зенитно-ракетните комплекси с малък радиус на действие: като съветските С-125, ЗРК „Стрела-10“, „Оса“, както и западни варианти — ЗРК Crotale, Alvis Stormer, L3Harris VAMPIRE и други.

Освен това е необходимо да се преразгледа концепцията за щатно въоръжение на мобилните огневи групи, като се снабдят с по-сериозни средства за поразяване: например ЗУ-23-2, както и комплект ПЗРК.

От изключителна важност са и средствата за РЕБ (радиоелектронна борба), които могат да отклоняват Shahed-136 от курса, да ги принуждават да кръжат неконтролируемо известно време, докато отново се установи контрол над тях — което би дало възможност за свалянето им.

Недостатъкът на Одеса в организацията на РЕБ щита е, че за ефективно потискане на вражески дрон е необходим „квадрат“ от устройства още при първоначалното му навлизане в района на града и областта. Какво пречи на Одеса в този аспект? Да, правилно — морето.

Източник: Александр Коваленко