Това е дебютният игрален филм на украинския режисьор Денис Тарасов, който в момента върв3 по кината в Украйна.
Филмът връща зрителите в 1970-те години в Украинската съветска социалистическа република и отваря една от най-срамните и ужасяващи страници в историята на Съветския съюз — така наречената наказателна психиатрия, използвана от КГБ в борбата срещу политическите и религиозни дисиденти.
Главният герой на филма, Андрий Довженко, е млад мъж, който работи като електротехник в националното радио. Той е съвсем различен от обикновения съветски гражданин, защото има дълга коса, носи модерни дрехи и слуша западна музика.
Един ден Андрий го уволняват и на ръба на отчаянието той се заключва в контролната зала на радиото, като пуска в ефир композиция на британска рок група, забранена в СССР. По тази причина го арестуват и хвърлят в следствения арест. След като е обвинен в антисъветска пропаганда той се озовава не в обикновен затвор, а в психиатрична клиника с диагноза „бавно прогресираща шизофрения“.
Историята е базирана на действителните спомени на борци за демокрация — съветски дисиденти, сблъскали се с безмилостната тоталитарна система, която използва така наречената „наказателна психиатрия“ като оръжие срещу свободата на мисълта. Медицинските досиета на затворници от психиатричните болници са прехвърлени тайно на Запад и шокират света, когато са публикувани на страниците на националните вестници. Политическата злоупотреба с психиатрията в СССР е осъдена от световната психиатрична общност, което довежда до оттеглянето на Съветското научно дружество на невропатолозите и психиатрите от Световната психиатрична асоциация.
Въпреки че действията се развиват през 70-те години, темата, повдигната в игралното кино, остава актуална за всички съвременни тоталитарни режими, където такива понятия като човешко достойнство, свобода на словото, правото да слушаш любимата си музика — всички онези човешки права, които са достъпни за хората от останалия свят — все още са чужди за СССР.
Докато работят по филма, авторите решават да направят уникален експеримент. Като статисти са заснети истински пациенти на психиатрична болница в Киив, а в сцената, в която Довженко отива в затвора, статистите са хора, излежали дълги присъди за извършени в миналото престъпления. Тази техника дава възможност да се създаде атмосфера, максимално близка до реалността.
Затова и по много други причини българските зрители ще могат наживо да се срещнат с режисьора по време на събитието.
Напомняме, че фестивалът се провежда с подкрепата на Национален филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и редица други партньори.
Билети https://domnakinoto.com/diagnosis-dissent-movie4106.html?a=