Още през 2024 г., след позорния доклад на Михаил Теплински, командващ ГВ „Днипро“, пред руския министър на отбраната Сергей Шойгу за това, че селото Кринки е под контрола на РОВ, се взе решение нерадивият генерал да бъде изпратен някъде в Сирия да командва паради. Причината за това беше, че лично Путин се хвалеше с превземането на селото, до което руските войски по онова време дори не можеха да се доближат на разстояние за изстрел с „Калаш“. Разбира се, на Путин не му е за първи път да говори глупости, както например буквално преди дни той разказваше за „епичното“ настъпление на „героичната“ 810-а отделна бригада на морската пехота в Сумска област, но лошият вкус остана.
Въпреки това, през 2024 г. Теплински успя да се задържи благодарение на предложен сценарий за разширяване на плацдарма на десния бряг на Херсонска област.
Работата е там, че генералът толкова се „възхити“ от операцията в Кринки, която всъщност обвърза ГВ „Днипро“, че реши да я „повтори“. Теплински успя да убеди военно-политическото ръководство, че до края на 2024 г., максимум до инаугурацията на Доналд Тръмп, всички херсонски острови ще преминат под контрола на РОВ с цел провеждане на системни диверсии и десантни операции на десния бряг в района на Херсон, както и разгръщане на пълноценен плацдарм източно от областния център.
Тогава РОВ предприеха няколко отчаяни опита за десант на десния бряг със свои ДРГ, които завършиха с допълнително подхранване на днепърските раци преди зимната им спячка. Самоубийствените мисии на РОВ на островите не са спрели и до днес.
Към момента ГВ „Днипро“ е най-многобройната от всички руски групировки в Украйна – над 120 хиляди души, но същевременно и най-безинициативната и неефективна. След като задържа Запорожка област по време на контранастъплението на ВСУ през 2023 г., тази групировка не демонстрира никакви значими резултати. Напротив – тя се оказа въвлечена в редица скандали, свързани с това как командирите на бригади изпращат личния състав на касапница в тръстиките, откъдето никой не се връща.
Затова във високите кабинети назря решението Теплински да бъде заменен с някого, който в първите дни/седмици/месец-два ще иска да се докаже и да покаже „как трябва да се воюва“. Само че има една особеност…
Както вече казах, ГВ „Днипро“ е най-многобройната – над 120 хиляди души, но също така трябва да контролира най-дългата потенциална линия на бойно съприкосновение – почти 500 км (без да се смятат специфичните зони по бреговата линия) и най-голямата площ от окупирани територии – над 37,5 хиляди км².
На пръв поглед, две и половина роти на километър фронт в отбрана не изглежда толкова зле, но това е при усреднено изчисление, без да се отчита фактът, че основното съсредоточаване на войските на РОВ е в районите Голая Пристан – Нова Каховка и Камянско – Работино, плюс зона с повишен контрол – Енергодар. С други думи, на определени участъци концентрацията е под една рота на километър фронт.
Още по-интересно е, че подобна дислокация осигурява, макар и минимална, отбрана на първата линия – зоната на предното обезпечаване. Но ако тя бъде пробита… Ако тя бъде пробита, зад нея се разкрива истинско „гуляй поле“, а за някаква втора основна отбранителна линия не може да става и дума. Това е специфичността на левобережната част на Херсонска област, където отбраната срещу удари от десния бряг към левия е изключително проблематична поради логистичните трудности, които затрудняват както снабдяването в отбранителна позиция, така и отстъплението към по-изгодни позиции.
По същество, Теплински, опитвайки се възможно най-бързо да изтласка ВСУ от Кринки, обвърза ГВ „Днипро“ в една локация и, опитвайки се да си върне Работино – в друга. Сега, за да не изгуби контрола над тези зони, обвързването продължава, но без обещаните плацдарми и острови, които така и не бяха представени на висшестоящите, въпреки че сегашната ситуация вече е обусловена от тези обещания.
В такава обстановка единственият изход е генералът да бъде преместен на някоя административна длъжност далеч от фронта, ако не и на по-лошо място – изведнъж може да се окаже, че Миша се е занимавал с корупция! Но дори не е толкова важно какво ще се случи с Миша, а какво ще стане със самата ГВ „Днипро“ – най-многобройната, но най-малко ефективната и… с най-съмнителна надеждност.
Източник: Александр Коваленко
