Българите от Украинската Бесарабия, известни като бесарабски българи, живеят в села като Городне (старо име Чийшия). Там си провеждат традиционни събирания, наречени седянки, които са важна част от културния живот на общността.
Диалог от филма:
- Въпрос: Случвало ли се е родителите да не пускат на седянки?
- Отговор: Да, случвало се е. В първата песен за това пеем. Веднъж се облякох в красива рокля, отивам при родителите си да поискам разрешение, а те ми казват, че първо трябвало да попитам, а после да се обличам. Така че, не ме пуснаха.
Ръчната работа и пеенето са свързани в много народи. Седянките обикновено се провеждаха през студените месеци: започваха през есента с прекъсване за Коледния пост и завършват преди Великденския пост.
Тези фрагменти са заснети по време на първата експедиция на проекта “BUDZHAK HERITAGE“, през юни 2024 година.
“BUDZHAK HERITAGE” или „Музикално наследство на Буджак“ – е украински проект, който организира етномузикологични експедиции в Буджак; основан е през 2023 г. от Артьом Целиков. Целта на проекта е „да запази музикалното наследство на региона и да му даде нов живот в съвременния свят“.
Бел. БФ: Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия, разположена в Украйна и Молдова. Районът се характеризира с пъстър етнически състав и е своеобразен в езиково и културно отношение. Границите му на север минават по Северния Траянов вал в Бесарабия, а на юг заема Буджакската степ и част от Дунавската делта. Буджак е разположен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър и включва най-югозападната част на Украйна (в Одеска област) и повечето южни гранични райони от Молдова.
Името “Буджак” произлиза от турската дума bucak, която означава „ъгъл, кът, тихо място“, поради географското разположение на района, затворен между Черно море, Дунав, Днестър, Прут и хълмистата част на север.
“BUDZHAK HERITAGE” благодари за доверието на всички участници на етноколектива „Седеф“: Коджебаш Елена, Буюкли Олга, Каиш Елена, Гайдаржи Елена, Газибар Мария, Донева Анна, Кирмикчи Ана, Кирмикчи Любов, Радова Елена, Минковска Пелагия, Гайдаржи Мария и на неговия ръководител Ана Константинова.
Снимките са направени в музея на село Чийшия, за което сме благодарни на неговия ръководител Мая Константинова.
Снимката от корицата е направена в г. Одеса през 2020 година, автор Олександър Барон.
