Визитата на китайския лидер Си Дзинпин в периода 7-10 май 2025 г. беше представена от Кремъл като голяма геополитическа победа след години международна изолация. Парадът и честването на 80-годишнината от победата бяха предназначени предимно за един зрител – китайския лидер.
Секция „Делта” на групата „Информационно съпротивление” анализира как Русия постепенно се превърна във васал на Китай, особено след пълномащабното нахлуване в Украйна и засилването на западните санкции.
Икономическа зависимост
В своето изявление пред пресата Путин открито заяви, че е готов да създаде най-комфортните условия за китайските производители на територията на страната. Подписаните споразумения за локализация на производството на китайски автомобили, електроника и машиностроително оборудване в Русия на практика погребват някои отрасли на руската икономика.
Делът на Китай в руския износ се е удвоил от 15% през 2021 г. до 30% през 2024 г. След забраната на ЕС за внос на стоки като петрол и въглища от Русия, Китай увеличи своите покупки, възползвайки се от намалените цени.
Делът на Китай в руския внос също се е удвоил от около 25% през 2021 г. до почти 50% през 2024 г. В областта на машините, оборудването и транспортните средства делът на Китай в руския внос е достигнал 70-90% през 2024 г. Китай е основният източник на внос в Русия (над 50%) за повече от 500 от приблизително 1000 стокови позиции на технологична продукция.
Доминиране на пазара
Доминирането на Китай на руските пазари е забележимо както в гражданската, така и във военната сфера. Руският автомобилен пазар добре илюстрира трансформацията в търговията. Според Асоциацията на европейския бизнес, китайските марки са представлявали 5% от продажбите на автомобили в Русия в началото на 2021 г. Към началото на 2024 г. делът на китайските марки е нараснал до 40%.
Китайският автопроизводител Chery вече през 2023 г. е станал най-голямата чуждестранна компания по обем на продажбите в Русия. Автопроизводителите Geely и Great Wall Motor Company също са влезли в топ-10 на чуждестранните компании според Forbes Russia.
Руската отбранителна промишленост също е станала силно зависима от китайските доставчици. Според изследване на Киевската школа по икономика, Русия почти напълно зависи от вноса от Китай на металорежещи инструменти, оптика, радио- и комуникационно оборудване.
Валутна зависимост
Укрепването на икономическите връзки с Китай се превърна в главен политически приоритет за Русия. След незаконното анексиране на Крим и нахлуването в Донбас през пролетта на 2014 г., Русия активно търсеше подкрепата на Китай, за да замени икономическата зависимост от западните страни.
Русия постепенно преориентира своите международни резерви към активи, деноминирани в юани. Ако през 2017 г. делът на активите в юани в международните резерви на Русия е бил само 3%, то към 2021 г. този дял е нараснал до 17%. Централната банка на Русия сега извършва своите операции на валутните пазари в юани и счита юана за ключова валута в своите активи.
Юанът също играе много по-изразена роля във външната търговия на Русия. В началото на 2022 г. делът на юана като валута за фактуриране е съставлявал само няколко процента от външната търговия на Русия. През 2024 г. около една трета от външната търговия на Русия е фактурирана в юани.
Липса на инвестиции
Въпреки благоприятните условия за бизнес, Китай не се стреми да инвестира значителни средства в руската икономика. Всички налични данни показват, че новите инвестиции от Китай в Русия не са се увеличили с някаква съществена сума.
Руската статистика показва, че обемът на преките чуждестранни инвестиции в Русия е намалял от около 500 млрд. долара в края на 2021 г. до около 220 млрд. долара в края на 2024 г. Китайските инвеститори също не са активизирали дейността си.
Стойността на руските държавни облигации, държани от чуждестранни инвеститори, е намаляла от 3 трлн. рубли до 0,9 трлн. рубли в периода 2021-2024 г. Чуждестранните инвеститори сега притежават само 4% от руските държавни облигации.
Общата стойност на чуждестранните портфейлни инвестиции в Русия е намаляла от 190 млрд. долара през първото полугодие на 2021 г. до 50 млрд. долара през първото полугодие на 2024 г. Спадът на портфейлните инвестиции от Китай в Русия е бил подобен, задържайки дела на китайските портфейлни инвестиции в Русия на незначителното ниво от 0,3%.
Заключение
Всичко това показва, че Китай се е превърнал практически в сюзерен за Русия след нахлуването в Украйна и затягането на западните санкции. Днешната критична зависимост на Кремъл от търговията с Китай е превърнала Русия във васал на господаря от Изток. Китайските компании са укрепили многократно своите силни позиции на руските пазари, получавайки огромна изгода от благоприятните условия за търговия. Но същевременно Китай не се стреми да инвестира в Русия, защото добре осъзнава последствията от вторичните санкции и несигурността на руската политика.
Източник: Секция „Делта”, група „Информационно съпротивление”
