ⓒ Виталий Портников
Победата на президентските избори в Румъния над ултрадесния политик Джордже Симион, който след първия тур уверено вървеше към победа и имаше почти два пъти по-голяма преднина пред своя съперник – кмета на Букурещ Никушор Дан, – се възприема както в самата Румъния, така и извън нея като истинско политическо чудо. Но това чудо не е само вътрешнополитическо за Румъния. Това е мобилизация в полза на Европа.
Защото тук не става дума просто за избор между двама политици. Става дума за избор между Европейския съюз като ценностен проект и неговото отричане. Дан подкрепя по-нататъшната европейска интеграция на Румъния, модернизацията и сътрудничеството с ЕС. Симион – за възстановяване на “Велика Румъния”, разочарование от европейския проект, реваншистки национализъм и ксенофобия. Това е глас не за реформи, а за ресентимент.
Тези избори демократичният кандидат спечели благодарение на обществото – и въпреки политическите елити. Същите тези елити, които не направиха изводи нито след анулирането на предишния тур, нито след появата на Келина Георгеску – друг популист, подкрепян от Москва и Вашингтон, който можеше да вземе реванш за една кампания.
Когато Георгеску неочаквано стигна до втория тур, неговият успех беше приписан на външна намеса и популистки лозунги. Но причината беше много по-дълбока: умора от традиционните партии, разочарование от политическите класи, които десетилетия управляват страната, без да предлагат никаква визия за бъдещето.
Премиерът Марчел Чолаку, който също се считаше за фаворит, не достигна до втория тур. Неговото поражение беше шок за Социалдемократическата партия. Отговорът не беше подкрепа за перспективна кандидатка – Елена Лъскони, а блокиране на нейното участие. И същевременно игнориране на собствената отговорност за издигането на Георгеску.
Дори след появата на Симион във втория тур, демократичните сили не успяха да се обединят. Кандидатът от управляващата коалиция Крин Антонеску призова избирателите да гласуват по свое усмотрение, а самият Чолаку подаде оставка и изведе партията от коалицията, оставяйки страната в дълбока политическа криза.
И само гражданското общество – разединено, уморено, обезверено – успя да се самоорганизира. Гражданите не искаха да поверят страната на човек, който отрича европейските ценности, мечтае за етническа хомогенност и открито атакува Украйна.
Защото Дан не е просто евроинтегратор. Той е политик, който многократно е подкрепял Украйна още като кмет на Букурещ. За разлика от Симион, който е противник на украинската държавност, солидарността и идеята за добросъседство. В този избор проличава не само вътрешната криза на Румъния, но и геополитическата развръзка.
Истински знак на надежда стана изборът на етническите унгарци, които не подкрепиха кандидата на Орбан. И украинското малцинство в Румъния. И двете общности – цели десетилетия уязвими на популизъм, проруска риторика и дезинформация – този път заложиха на Европа. Освен това: румънското малцинство в Украйна, години наред под влияние на сили, свързани с Кремъл, особено в Черновицка област, показа невиждана активност и демонстрира преданост към ценностите на свободата и европейската интеграция. Това е повече от просто глас. Това е сигнал.
Сигнал за самата Украйна: нашите национални малцинства, които години наред се капсулираха в отделни информационни пространства, намират единство в избора на Европа. За първи път от десетилетия – въпреки всички усложнения и травми, този избор се оказа ценностен.
В този смисъл Румъния разби плановете на Кремъл. Москва се стремеше да обгради Украйна с пояс от антиевропейски режими – Орбан, Фицо, потенциални съюзници на тези лидери в Полша. Но Румъния се оказа способна да направи друг избор и дори при нарастваща популярност на ултрадесните популисти да спре тяхното издигане до властта.
Така че, може би именно Румъния – ако след президентските избори успее да излезе от политическата криза, а не да я задълбочи чрез по-нататъшно отсъствие на разбирателство между водещите демократични политически сили – ще стане пример за обществено противодействие на новия, вече централноевропейски “Марш на Рим”.
Виталий Портников, специално за Infopost
